---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------

видях те.

видях те вчера,

точно в 00:00 през нощта,

когато дърветата наблюдаваха лунното представление,

сякаш бяха на театър,

а аз и ти бяхме главните герои.

Ние бяхме звездите на нощта,

а погледите на останалите гледаха с тъга,

страхувах се кога ще ме отблъснеш отново,

за да бъда подготвена да те даря с последното нещо,което ще усетиш.

Бях готова. Да те целуна. Нямаше да ме е страх от това.

само една стъпка

и щях да наруша правилото ти.

просто една целувка.

видях те да храниш гълъбите сутрин,

видях голямото ти его,
видях теб,този когото не можех да докосна веч,
в сърцето ми гори една омраза,една любов и малка доза еуфория,
чувството на вина ме вкарваше в транс,

докато не ме хвана за ръката
всичко ми беше изяснено.

тя винаги бе студена.
усещах я ледено студена както ужасния мраз в петък вечер,12-ти декември.

видях те. възползвах се.

ти не си тръгна.

спря цигарите заради мен,всичко се промени в очите ми.

видях те..в гробищата
как слагаше виолетките
на мястото където
майка ти спеше вечен сън
а аз живях самотен живот.

видях това лице след това,
не онова на грешник...
онова бяло и красиво лице
което ме посипваше с
безразмерна река от срамота,
нещо ме блъскаше в главата,
мислех си тайно за теб.

видях онзи ангел в теб,
срещнах го когато се всели за момент,

и когато нещо в мен секна,

аз се влюбих като за пръв път...

но не за дълго този образ пак изчезна..

гонех го през очите ти,
жадувах пак да го видя...
изгубих го някъде там

в разбърканото пространство,
покрай скалите смъртоносни,
криеше се в пещерата безмълвна.

и пак за последен път те видях...

но погледнех ли назад,остри игли
ме забиваха в стомаха...
розата не винаги е милостива,

нито душата дава винаги сила,

очите ми не виждаха смисъла в твоите
езера на лъжи,

ти ме тласна в пропастта...

и останах там...

но те виждах...до ден днешен.

видях те. обичах те.