цигари.

8 5 0
                                    

избивам мъката си в дим,
о,любимото ми небе в любим цвят син.
избивам комплексите си чрез рисунки на смъртта,
прилагам своята любима карта на властта в един различен свят,
свят на омразата и пропастите.

какво ми остана освен една цигара?
паля я и си мисля за теб как седеше в парка,
как си въобразяваше че дървото е магично чудовище,
как едни въртележки са като едно торнадо.
представяше си парка като свят на затвореното,свят на капана.
когато не бях там,ти слагаше своя преграда.
колко мрачно бе без твоята ръка,
уви,не я виждах във вечната бездна.

там където тялото ти се разпуква на две,
там където истинното предизвиква слепота за едно дете.

огънят ще гори вечно,
твоята душа ще тлее горещо.

ще искаш.
ще страдаш.
ще мислиш.
ще мечтаеш.

ще пушиш,
ще полудяваш.

в транс вечен ще изпадаш.
когато денем тялото ти гори,
нощем аз ще събирам кости по кости.

ще събирам трупа ти безжизнен,
докато гледам дима на цигарата,
без нея представата изчезва във въздуха.

избивам мъката си в дим,
о,любимото ми небе в любим цвят син.
очите проблясват,струя кръв излиза като дим,
о,мъка трагична изпълнена с викове
и страх,
емоцията превърната в пепел и прах.

---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------Where stories live. Discover now