---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------

3:3.

една вечер просто помислих че никога нищо не е едно и също и запалих цигарата си. размишлявах върху цвета на гъстата ти коса,каква енергия даряваше ти на душата ми,мислех че не можех да докосна кожата ти,защото ти не винаги обичаше това...сякаш се превърна в навик това да пуша заради теб,да мисля за начина по който се изказваше за човечеството,за живота в друга посока,а аз сякаш открих рая в който мечтаех да бъда. той беше пред мен в цял размер,в цялата си красота и прелест. причините по които бях заета да правя любимите рисунки на ръката си,бяха че за мен всичко беше едно изкуство,любовта ми към него достигаше все по-големи невъображаеми размери докато не достигна до невъзможното. започваше се с рисунки по тялото,живописни и така абстрактно нарисувани,те играеха с другите цветове и заедно сливаха света в едно с изкуството.
дали ръката ми ще има смелост да докосне кожата ти? дали някой път ще се престраши и спре да прави това за което живее?дали сърцето иска същото или просто ще се смрази и няма да мога да имам възможността да я почувствам като част от себе си..част от сътворено същество с различни посоки показвайки много пътища към скапания и скучен живот който не всеки заслужава по право. спокойствието коео печелех беше от музиката. музиката бе моето любимо цвете,вдъхновение и смелост да изразя себе си в една дума.