Тя беше отделна личност от всички лица,тя беше друга роза за мирисане. Тя бе новия апокалипсис на човечеството,за нея нежността беше чужда. Тя притежаваше болката. Имаше сън миналата вечер, тя мислеше че това е добре, мислеше че ако затвори очите си няма да вижда отново тези зелени очи които дебнеха нейните приковани в окови души. Но какво има зад нейната усмивка? Болка. Болка. Само болка. Тя беше жена на мъдртостта и младостта, тя беше единствената светлина в тунела, светеше толкова силно пред погледа на всеки, тя е страстта за живота на всеки човек, надеждата за нещо ново и красиво,нещо уникално и свободолюбиво. Може да не е перфектна, но за всеки тя е съвършена.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
