---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------

снимка.

снимките които тя държеше бяха вечното й щастие,но една единствена тя обичаше най-много- снимката на която беше той. гледаше го с часове,представяше си фантазии в сивата мъгла,как се среща с невижданата си съдба. и когато докосне тази любима снимка,всичко отново се превръща в пепел,
мислейки как го загуби тя в деня на катастрофата,помнеше за последните целувки у дома,
милиони частици у нея дрънчат,сякаш нищо от нея не се бе променило. сълзите й от роса,устните й показвайки следа. влажни и студени ръце седяха в тъмния ъгъл,там където нямаше оживена атмосфера. и оставаше насаме с неговия образ в друг свят. страха винаги се надигаше,а самочувствието спадаше. изкуството да си сам беше предизвикателство,думите й бяха ласка,чертите й в полутъмния образ бяха като изсъхнали,като нейното бедно лице. протягаше ръка към нищото така,сякаш се разделяше с нечий непознат. болестта от самота я настигна,сърцето й което тлееше в сивия прах,вече беше изгоряло от болка. болка,която никой не можеше да изпитва,толкова силна досега..болка от която бягаше но не можеше да се скрие.