---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------

Глад.

Под дъжда,сливам се с другата тълпа,
никой не вижда различното у другия
и никой не вижда еднаквото в различното.
Дъжда безмилостен,със стрели напада засъхналата земя,
атакува кожата ми мека,
а аз търся начин да се измъкна полека,
търся изход от цялата цивилизация,
когато намеря топлото отново да усетя
че се намирам в моя собствен изолиран свят на хармоничното.

Реалността убива,
тя за душите е унила,
тъжна като симфониите на Бетховен,
чужда за съзнанието на Сократ,
неразбираема,мъртва, оставяйки бледи следи,
тя е близо от това да изчезне,да сломи останалия живот и да оцвети мястото си в сиво.

Не остават изрази и думи мили,
не остават решения разумни,
ние просто четем между редовете на книги,в които не вникваме.

...........................................

Потапяме се в различни мисли,
но оставаме безразлични,
цвета може да се мени,
ние оставаме сам-сами,
защо надеждата не ни предпази?

У човека бунтува война,
ненавист,угорчение,
сам тържествува за себе си,
разбива всяко парче,
"няма да бъде по-зле".

Виждам съхраненото нещастие
във всеки един то дебне,
то ги изхранва,то е жадно.
Жадно за още...то ги избива.
А хората,те вечно са гладни.
............................................