---------☆ 𝙿𝚘𝚎𝚝𝚛𝚢. ☆---------

66.

навън е студено,
сърцето се превръща в лед
и се пропуква от парче метал.

сянката изчезва някъде,
а часовете минават,
ръцете ми треперят,
не виждаш ли че плача?

не усещаш ли звука на смъртта?
колко бързо пристига тя,
готова да вземе последна капка живот,
тя ще се притече към теб,
ще срине твоята душа
и ще я направи своя.

устните на смъртта ще ме захапят,
ръцете й ще ме сграбчат,
а аз ще й се отдам,
ще дам от плода си,
ще позволя да вземе
забраненото от мен,
ще направя жертва,
а смъртта ще вземе рожбата си,
ще я превъплъти в изкуство,
а изкуството ще стане
вдъхновение за всеки демон.