Partner || chanbaek

||Twelve||

real_pcy: Искаш ли.. да излезнем някой ден на по кафе?

Това бе съобщението над което Бекхьон мислеше още от снощи. Той бе оставил съобещнието като видяно, което щеше да бъде очевидно за Чаньол, и може би да го накара да си мисли, че беше прибързал? Но всъщност не бе така. Просто съобщението бе дошло изневиделица, и това доста доста шашна Бекхьон, а и беше късно вечерта и той просто искаше да спи - затова остави съобщението като видяно. Но на другия ден като се събуди нещо в него не му позволяваше да отвори отново чата им и да отговори на - според него, най-трудният въпрос някога.

В този момент, момчето гледаше към екрана на телефона си, мислейки си дали всъщност да не отговори, докато лека студена пот се бе появила върху челото му. Той не мислеше, че ще бъде толкова притеснен от просто един въпрос, свързан с едно просто излизане на кафе, но в момента се убеждаваше, че бе точно обратното.

А защо бе нервен ли? И той не знаеше. Всичко свързано с Чаньол го караше да се срамува или смущава. Ако по-високият е до него - Бекхьон се стъписваше, ако Чаньол каже или направи нещо мило - по-ниският се хващаше да се изчервява леко. Дали това не бяха приятелски симпатии? Или просто между тях двамата нещата бяха неловки?

Бекхьол издиша тежко и отвори инстаграм със затворени очи. След това отвори много леко едното си око, натисна на чата си с Чаньол и пак стисна очи здраво. Все едно това щеше да му помогне.

Той издиша още един път и с треперещи ръце, той бавно започна да пише отговора си на съобщението.

baekhyunee: Ъм.. да, защо не?.? Кога?.

Ако това съобщение не бе най-лошото от всякога, Бекхьон не знаеше кое друго би. Това съобщение тотално би накарало Чаньол да си мисли, че Бекхьон не желае да излезне с него, а приема защото не може да каже не.

"Трябваше да измислиш по-добър отговор, тъпак" той каза на себе си, удряйки леко челото си.

Бекхьон бе заключил отдавна телефона си и го бе хвърлил някъде из стаята си, защото го бе изключително срам да погледне ако получи отговор.

Но не след дълго, мъчението на Бекхьон се увеличи, когато чу звука от идващо съобщение, някъде от земята, където беше телефона му.

Той постоя малко така, не искайки да изглежда отчаян ако отговори веднага, но след не повече от 1 минута той се изправи рязко и се насочи към телефона си. Изведнъж любопитството му за какво бе съобщението, надделя над срама, който се бе сформирал в него.