Partner || chanbaek

||Thirty-Four||

Те се отделиха бавно един от друг поради недостика на въздух. Задишаха тежко, докато очите им все още бяха затворени. Позата им бе все същата - обкражи ли се в собствените си обятия.

Бяха бъркотия.

И двамата бяха със зачервени от емоциите, които се изливаха от тях. Косите им бяха разрошени а дрехите им не на място.

Това, според Чаньол, бе най-ненормалното нещо, което някога му се бе случвало.

Когато дъхът на високия се успокои, той най-накрая отвори очи за да погледне към лицето на партньора си.

Бекхьон бе по-красив от всякога. Бузите му бяха по-зачервени и от домат, от очите му течаха леки сълзички, може би те бяха още от когато момчето бе плакало. Косата му бе красиво разпиляна върху лицето му, а затворените му клепачи блестяха на малката светлина, която влизаше от прозореца.

Неописуемата емоция, която премина през Чаньол бе нещо, което никога не бе изпитвал преди. Нещо, което не можеше да загърби лесно и не можеше да избягва темата като казва, че е объркан.

Сърцето му бе знаело още от много време, но той не искаше да го приеме. Не искаше да приеме истината, която то искаше да му каже. Не искаше да приеме, че можеше да бъде толкова уязвим пред някого отново.

Не искаше да приеме факта, че леките симпатии към Бекхьон може би бяха нещо повече.

Малкото момче отвори очи и се загледа в съсредоточените на Чаньол. Изглеждаше притеснен, изглеждаше все едно се бори със собствените си мисли и чувства, изглеждаше все едно се колебаеше за нещо.

Бекхьон сложи ръка на бузата му и започна да я гали леко.

Признаваше си, че чувството Чаньол да бъде до него по този начин караше сърцето му да препуска като свободен кон. Признаваше си, че му харесваше да усеща ласките на другият, и да чува милите му думи. Признаваше, че му харесваше да си говорят за нещата, които им са се случили през деня. Признаваше, че харесва усмивката му, смехът му - всичко.

Но не го приемаше като нищо повече от приятел.

Не можеше и да си помисли за нещо по-различно. Имаше си граници, той и Чаньол не трябваше да прекрачват своята, въпреки, че вече го бяха направили 2 пъти.

Бекхьон не можеше да приеме това, не можеше да осъзнае какво се случваше с живота му в последните месеци. Не можеше да приеме това, че тялото му искаше съвсем различно нещо от това какво здравият разум му казваше. Трябваше да са в баланс и нямаше да позволи да се превърне във хаос.