Partner || chanbaek

||Thirty-Three||

Вече няколко дни Бекхьон и Чаньол не са общували помежду си.

Колкото и пъти да се опитваше, Чаньол не можеше да достигне до другото момче.

Толкова се опитваше да го заговори, да му звъни, да му пише, но нищо не се случваше. Бекхьон винаги се измъкваше с оправданието, че има планове с друг - и изчезваше.

Чаньол не знаеше какво да направи, нито как да се чувства. Мислише си, че се бяха отдалечили един от друг, че Бекхьон вече не го иска в живота си, и тези мисли го подлудяваха. Не искаше тяхните отношения да се сринат.

Сърцето му се сви, когато видя как Бекхьон се изправя от дивана с усмивка и се насочва към изхода на сградата.

Дали не си бе намерил друг с който да прекарва времето си? Дали не го бе заменил с някой, в който бе сигурен, че няма да се издъни и да го целуне?

Високият изпъшка и стана рязко от дивана. Нещото, което смяташе да направи в момента бе недопустимо, и се срамуваше от себе си, но нямаше друг начин. Държанието на Бекхьон го изкарваше извън релси.

Той отиде бързо го вратата и подаде глава навън. Видя Бекхьон, усмихнат както никога досега.

Защо и с мен не се усмихваш така?

Ровеше в пръстта като някое малко дете и се въртеше в кръг. Изглеждаше все едно се срамуваше да говори с този, с който говореше.

Чаньол наостри уши, като се опита да улови някакъв говор.

Чуваше се само кикотенето на Бекхьон. Изглеждаше като някоя влюбена тийнейджърка.

Чаньол свъси вежди и престъпи малко по-напред, защото другият бе с гръб и нямаше как да го види.

"Значи днес в 17?" най-накрая успя да се чуе гласът на Бекхьон, по-нежен от всякога.

Високият бързо се прибра вътре, когато момчето се обърна. Скри се от вътрешната страна и задиша тежко. Сърцето му затупка бързо а изражението му показваше нищо друго от объркване и ярост.

Не знаеше защо сърцето му се бе свило при мислите за Бекхьон да бъде с някой друг - дори и приятел. Не знаеше защо мозъкът му измисляше най-различни сценарии за това как Бекхьон би разказвал проблемите си и как всъщност се чувства - на някой друг.

Той се отлепи от стената и разроши косата си. Бе ядосан, повече от обикновенното и не мислеше трезво. Мислеше си само за това как не иска Бекхьон да го заменя, как го иска само за себе си.