Partner || chanbaek

||Twenty||

Бекхьон пъшкаше леко, докато разбъркваше горещото си кафе.

С Чаньол бяха решили да се вмъкнат в едно кафене, защото времето започваше да се влушава.

Високият бе отишъл до тоалетната докато Бекхьон поръчваше напитките им, но все още не се бе върнал и на кафявокоското започваше да му омръзва. Не да му омръзва да седи тук, просто му ставаше скучно и имаше чувството, че ще заспи. А и топлото кафе, което с парите си удряше лицето му - не му помагаше изключително много.

Хората биха казали, че да пиеш топло кафе повреме на мрачно и гадно време бе едно от най-хубавите неща, но Бекхьон не мислеше така. Той мразеше дъждовните дни. Те го караха да се чувства някак тъжен, някак безжизнен.. а пък най-лошото беше, че настроенията му се влияеха от него. Но той нищо не можеше да направи, в момента бе в стредата на Есента, а валежете са по-чести от всякога.

Той изпъшка още един път, като отпи от вече почти изстиналото си кафе. Надяваше се само Чаньол да не го разпитва за бързата му промяна в настроението.

"Хей, какво има?" чу се гласът на Чаньол, по-мек и от кадифе. В този момент голям порой се изсипа над глада, заглушавайки всеки глас наоколо.

Малкото момче отвърна глава от прозореца и се загледа в партньора си по кафе. Не знаеше защо, но в момента Чаньол изглеждаше много по-красив отколкото беше преди да влезнат в това кафе.

Чистото му и зачервено лице в комбинация с разрошената му, къдрава коса. А и да не забравим тъмнината, но в същото време смесена с лека светлина, която бляскаше в лицето му. Правеше го изключително красив.

"Просто ми се доспа" каза едва едва той, като очите му ометкнаха.

Чаньол се усмихна едва доловимо и седна на стола, врещу другото момче, като хвана с двете си ръце чашата си с кафе. Може би искаше да стопли тялото си, или да почувства топлина поне от нещо, но беше жалко, че кафето вече не бе толкова горещо.

"Защо ме гледал така?" попита малко по-детински, Чаньол, като се усмихна глуповато на момчето пред себе си.

Бекхьон не бе усетил, че отново се бе загледал в лицето му, но бързо след това отмести поглед към кафето си.

"Какво те мъчи?" гласът на Чаньол отново проехтя като звън в ушите на Бекхьон. Накара го да се усмихне.