Partner || chanbaek

||Eighteen||

Бекхьон се запъти бавно към вратата, за да види кой беше спасителят му от тази тегава и неприятна обстановка.

Родителите му го гледаха как върви плавно и се ядосаха още повече за това, че момчето правеше всичко възможно за да им се измъкне.

"По-бързо" изкрещя се майка му, стряскайки тотално малкото момче.

Той се затича към вратата, и с потящи се ръце я отвори бързо.

Пред него се появи човекът, който не предполагаше, че изобщо ще дойде.

Защо бе дошъл?

Бекхьон повдигна вежда в учудване и изражението на Чаньол стана още по-притеснено.

"Бекхьон, извинявай много за днес, не исках..." високият започна бързо и припряно да се извинява, но когато родителите на другото момче приближиха - той спря.

Чаньол погледна Бекхьон, и после хората, стоящи до него и се чудеше какво точно трябваше да каже.

Мъжът и жената имаха изключително яростни изражения, а изражението на Бекхьон не можеше да разгадае.

Отново бяха очите.

Високият се поклони на мъжът и жената и зачака някакъв отговор, или поне нещо за което да си направи някакви изводи как да се държи.

Те извъртяха очи и майката хвана Бекхьон за ръката, стискайки го.

"Имаме си работа, какво искаш?" попита тя ядосано, стискайки ръката му още по-силно.

Бекхьон се опитваше да не издава болката си, но ноктите на майка му се забиваха в плътта му, а това го караше да изкрещи.

Чаньол погледна надолу и видя колко здрава беше хватката и побърза да отскубне ръката на Бекхьон от тази на жената. Той го предърпа към себе си, усещайки някаква заплаха от тези хора.

"Кой си ти, момче?" обади се със строг, много строг глас - мъжът, и изпрати един от най-страшните си погледи към Чаньол.

Ако това не го накараше да потрепери, тогава той не знаеше кое друго можеше.

"Аз съм Чаньол" поклони се още един път той, леко извъртайки очи.

Тези хора не излъчваха аура на обичливи родители.

"Добре, чудесно. Сега си върви" сопна се жената и задърпа Бекхьон навътре в къщата като се опита да затвори вратата.