Partner || chanbaek

||Fourteen||

"Кой от вас е Бекхьон?" изкрещя се Лей, влизайки в голямата сграда в която работеха Чаньол и Бекхьон.

Този вик бе достатъчен за Бекхьон да задейства драматизациите си, мислейки, че някой го търси за нещо лошо.

Той се обърна рязко, ставайки от дивана на който бе седнал. Очакваше най-лошото. Очакваше някой да го набие, или може би родителите му да са пратили някой да го наглежда.

"Ах, ти трябва да си, нали?" попита Лей още веднъж, започвайки да върви към изплашеното момче.

"К-кой си ти?" започна Бекхьон плахо, стъпвайки леко назад. Надяваше се само да не падне, защото дивана беше наистина близо до него.

"Спокойно хлапе" ухили се по-големият. Бе му наистина смешно от реакцията на малкото момче, все едно щеше да го убие.

Лей подаде ръката си, чакайки за здрависване, но такова не последва, защото Бекхьон си беше в негов измислен свят.

По-големият разтресе ръката си, искайки да превличе вниманието на другият, но без успех.

"Ох господи! Просто седи моля ти се" изръмжа от досада най-накрая, Лей, бутайки Бекхьон обратно на дивана, сядайки от другата му страна.

"Не хапя. Аз съм приятел на Чаньол" чувайки името на конкретното момче, Бекхьон веднага грейна. Той поклати главата си леко, разкарвайки всичките онези лоши мисли, замествайки ги с моментите му с Чаньол (не, че бяха много де)

"Ах" започна момчето, изпращайки най-ярката си усмивка на момчето пред себе си. Даже и Лей бе омагьосан, как се предполагаше Чаньол да не бъде. "Аз съм Бекхьон, партньорът на Чаньол." продължи той, една идея по-щастлив. Даже и не знаеше защо.

Лей се бе изкикотил без изобщо да го искаше. Просто аурата на малкото момче бе такава, че караше всички около него да се усмихват.

"Какво мислиш за Ьол?" премина направо към въпроса, Лей. Той искаше да разбере колкото се може повече, не искаше да прави план за да ги събере заедно ако не знаеше и най-малките детайли.

Но от този въпрос, Бекхьон леко се паникьоса. Какво трябваше да каже сега? Че милото му държание караше корема му да се преобърне, или, че усмивката му подкосяваше краката му? Нямаше начин.

"Ами.." прокашля се малкото момче, опитвайки да намери правилните думи. "Познавам го от около 1 седмица и няколко дни, но вече успях да видя и дяволската му, и ангелската му страна." засмя се леко смутено момчето, поглеждайки за момент към земята. "Един ден може да е много мил, друг ден може да е истинско чудовище. Ужасно много ми вдига нервите" продължи той, без изобщо да обръща внимание на Лей.