Partner || chanbaek

||Thirteen||

"Къде отиваме?" попита Бекхьон, като пляскаше леко ръце. Беше като същинско дете.

Чаньол изръмжа от досада, изкайки да хвърли другия от прозореца всеки момент. Те бяха пътували за не повече от 30 минути, защото Чаньол искаше да заведе другия на по-специално място - извън града. Но през това време Бекхьон не спря да досажда и да пита къде отиват, което изнерви Чаньол допълнително. Защо ли просто малкото момче не си бе останало срамежливо?

"Бек, питаш ме за 10-ти път вече" изръмжа още един път високият, като стоскаше здраво курмилото. Това момче до него беше истински трън в задника.

"Ами ти за 10-ти път не ми отговаряш на въпроса" тросна се по-ниският, като се нацупи и се обърна към прозореца, правейки се, че се сърди.

Чаньол бе благодарен на боговете, че успяха да накарат другото момче да млъкне.

"Скоро сме там" прощепна високият близо до Бекхьон, като след това се върна обратно на задачата си - да кара внимателно.

***

"Пристигнахме вече" каза Чаньол, шепнешком, до ухото на другото момче - което всъщност спеше.

Бекхьон бе заспал точно веднага след като се направи на сърдит, което наистина зарадва високият. Какво бебе беше само.

По-ниският се размърда и издаде звук на недоволство. Той се опита да се обърне на другата страна, да продължи с прекрасният си сън, но Чаньол го хвана за раменете и го върна на същото място.

"Ставай" каза той леко по-силно този път, все още държейки раменете на другия.

Бекхьон от друга страна мрънкаше ли мрънкаше, но най-накрая реши да отвори очите си.

Но когато пред лицето му се появи това на Чаньол, нещо в него потръпна. Може би, защото се бе стреснал, или просто защото другият изглеждаше много по-красив отблизо.

Събери се, Бекхьон! Такива мисли не трябва да ти минават през главата

Помисли си той и веднага отвърна поглед, размърдвайки се, за да покаже, че вече се е събудил и може да стане.

"Хайде спяща красавицо" усмихна се широко Чаньол, и излезна от колата.