Partner || chanbaek

||Sixteen||

Сехун препускаше плавно из стаята си, загубен изцяло в мислите си.

Кьонгсу не му беше звънял, нито беше дошъл до апартамента му, след онази случка в ресторанта. Държеше се все едно другия не съществуваше в живота му а това беше най-ужасното чувство на света.

Сърцето го болеше, болеше го толкова много, че човека, който обича се отдалечава все повече и повече - те на практика вече бяха непознати. Болеше го ужасно много, че обещанията, които бяха направени преди толкова много време, малко по малко се разрушават. Болеше го като се сети, че вече нямаха хубави спомени - те бяха заменени само с лоши. Болеше го от всичко. Болеше го от тази връзка.

Той усети как горещи сълзи се бяха спуснали по меките му бузи и пресегна ръка за да се отърве от тях.

Удари стената с ръка и задиша тежко.

Болеше го от тежките думи, които чуваше.

Още един удар

Болеше го от безразличието от страна на любимият му човек.

Още един удар

Болеше го от самотата, която изпитваше.

Още един удар

Вече му бе омръзнало. Бе му омръзнало да се хвърля в огъня всеки път, и то за нищо. Беше му омръзнало любовта му да бъде прахосвана.

Още няколко удара

Той задиша тежко, продължавайки да удря стената, сълзи течащи от красивите му очи.

Любовта бе най-красивото нещо на света, но бе и нещото, което можеше да те разруши.

Сехун се отблъсна от стената, запътвайки се към леглото.

Искаше да направи нещо, искаше да спре да бездейства. Искаше да спре да го боли.

Той набра номера, който най-много обичаше, но и в същото време, мразеше от дъното на душата ти.

"Ела в апартамента ми" каза той студено, когато разбра, че другата линия бе приета.

"Сехун? Зает съм, какво искаш?" проговори другият, като бе готов да затвори.

"Важно е, ела" каза една идея по-меко, Сехун и затвори телефона.

Какво щеше да прави сега? Какво щеше да му каже? Като се знаеше какъв е и един поглед от другия би го накарал да забрави всичко. Всичко, което сърцето му изпитваше.