Partner || chanbaek

||Thirty||

Чаньол се бе вгледал в изящното лице на партньора си.

Бекхьон бе заспал в ръцете му, веднага щом се прегърнаха и високият го намери за най-сладкото нещо на света. Може би не бе спал прекалено добре и затова бе болен, а и може просто да е хванал някаква малка настинка. Надяваше се да не е сериозно.

Чаньол се усмихна едва доловимо и погали мекото му като кадифе лице. Бе толкова малък в това обемисто легло, че на него му се изкаше да се шмугне при него и да го стине до припадък. Искаше му се да го бебешори.

Той се изкикоти на налудничавата си идея, но не спря да гали нежно лицето му. От челото до очите му, от носа до устните му. Той се спря на тях. Загледа се в прекалено перфектине устни, които в момента бяха леко отворени. Сети се за чувството, което бе изпитал, когато ги бе целунал - когато ги бе вкусил. Сякаш бе изживял мечтата на живота си - сякаш бе чакал това с години.

Не можеше да опише привързаността си към другият, а и го бе страх. Бе го страх да погледне през голямата преграда, пречеща му да погледне - и да осъзнае истината. Истината от която всъщност бягаше, и Бекхьон би избягал.

Той изпъшка и погали нежно устните му. Бяха напукани заради малкото количество вода, които бе изпил през тези дни. Но дори и напукани те пак бяха най-прекрасните устни, които Чаньол някога е виждал.

Високият се приведе и докосна едва доловимо устните, които все едно със шепот го викаха да ги вкуси.

Бе изплашен да не събуди Бекхьон, защото момчето щеше да го намрази още повече - щеше да се отдалечи още повече.

Той затвори очи и издиша накъсано и бавно, само и само да не събуди другият.

"Какво се опитваш да ми направиш, забога"

Гласът му бе излезнал изключително дрезгав и накъсан. Бе го страх да осъзнае това, което сърцето му му крещеше от няколко дни.

Той остана така за момент и уви едната си ръка около малкият кръст на Бекхьон. Сетне се отмести от и сложи лицето си на гърдите му. Бе в толкова неудобна позиция, но топлината на малкото момче под него го караше да забрави за мислите си как на другият ден ще го боли кръст.

Чаньол затегна хватката си и издиша отново.

Чувството бе неописуемо. Чувайки сърцето на малкото момче да бие толкова бързо го успокояваше още повече. Ръката, която го държеше толкова защитнически и в същото време с толкова любов, можеше сама по себе си да покаже как всъщност се чувстваше Чаньол, когато станеше дума на Бекхьон.