Partner || chanbaek

||Forty||

Г-н Хан издиша дълбоко, когато видя Чаньол и Бекхьон да влизат в голямата зала.

Всички се бяха карали на него, че не е гледал артиста си както трябва и е изчезнал от погледа им за цял един час.

Един час в който всички крещяха, скубеха косите си и се заяждаха със всеки втори, защото просто бяха изнервени и изморени.

А когато им беше съобщено, че Бекхьон някакси бе наранил носа си, анархията бе станала още по-голяма.

Всички са се настроили днес да приключат със всички снимки, но както беше тръгнало май нямаше да се получи както искаха. Надяваха се на чудо.

"Бързо Бекхьон, бързо" изкрещяха се на един дъх няколко човека, карайки момчето леко да подскочи.

Той знаеше колко напрегнати бяха нещата повреме на снимни и го бе страх да се издъни, защото мразеше да му крещят.

Момчето заприпка бързи към дивана, като остави Чаньол назад.

"Как е носа ти?" попита го г-н Хан тихо, не искайки да изкарва яда на хората на яве.

Бекхьон кимна забързано и заглади дрехите си, както и косата. Трябваше само да дойдат и да оправят грима му.

"Добре съм" увери го той, и г-н Хан въздъхна от облекчение.

Чаньол се настани на дивана до Бекхьон и се загледа в лицето му, което в момента блестеше заради крема, който му слагаха.

Надяваше се всичко да мине добре.

***

"Отидете на леглото сега" беше им казано, но този път по-спокойно.

Бекхьон вече не се притесняваше и не правеше грешки. Всичко минаваше гладко, защото знаеше, че Чаньол е до него и го подкрепя, а и усмивките, които му пращаше винаги му помагаха изключително много.

Всички в залата вече се успокоиха и даже споделяха някоя друга усмивка, когато станеше нещо сладко с двойката.

Вече бяха към самият край и нещата ставаха много по-сложни отколкото бяха досега.

Чаньол намигна на момчето, докато двамата вървяха към леглото в една от стаите. Вътре имаше хора с камери и микрофони, които чакаха сцената да бъде заснета.

Бекхьон започна отново да се изпотява от напрежението, което бе нахлуло в тялото му. Бързо избърса капчиците, защото на камерата щяха да си личат, а това не бе хубав знак.