||Twenty-Six||

196 33 13
                                    

Чаньол хвана нежно врата на Бекхьон и го предърпа към себе си. Импулса който в момента контролираше тялото му бе доста по-силен от здравият му разум, който му казваше да прекрати нещата на мига.

Той сля устните им, като чувството, което излизаше от целувката бе неупесуемо. Чаньол изпита нещо, което не бе изпитвал никога до сега. Щом само една целувка можеше да завърти така главата му, какво ли щеше да се случи след това?

Бекхьон бе тотално погълнат в момента. Бе изолирал мислите си, които му казваха истината, бе оставил тялото му да го води - а тялото му искаше точно това в момента.

Целувката беше толкова жива и пълна с емоции, че дори и жив човек нямаше как да обясни химията между двамата.

Чаньол галеше нежно врата на другият, докато устните му все още се наслаждаха на даденият им момент. Бе сложил другата си ръка на кръста му, за да го поддържа на едно място.

Не можеше да спре.

Един път започнеше ли нямаше как да се спре.

Бекхьон отвори рязко очи и се отдели със сила от другият.

Целувката ги бе оставиха без дъх, затова и двамата задишаха тежко.

Ниското момче отиде няколко крачки настрани, за да се измъкне от стената и се загледа в пода.

Не можеше да го направи. Това бе грешно. Не трябваше да се поддава на малък импулс, който се бе появил в тялото му преди няколко минути. Не трябваше да прави грешки.

Чаньол се приближи. Изведнъж реалността го заля и той осъзна какво бе направил в момента. Дали не бе избързал? Дали с това не бе отблъснал другият?

"Това не е редно, Чаньол" проговори кафявокоското, но не благоволи да повдигне поглед. "Не е редно. Не трябваше да правиш това" разкрещя се, като леки капчици закапаха по лицето му.

Не бе обиден. Бе объркан. Това беше грешно, и двамата го знаеха.

В съзнанието на Бекхьон се бяха появили мисли за бившата му приятелка, за това колко тежко бе преминал раздялата. Мисли за родителите му и колко разочаровани биха били. За това колко нередно бе да целува партньора си, и по-специфично - мъж.

Чаньол се паникьоса и пристъпи напред. Не бе усетил как се беше разтреперил - беше се разтреперил от страх да не го отблъсне, от страх да не загуби доверието му.

Partner || chanbaekDonde viven las historias. Descúbrelo ahora