Thank yøu, Next (Jungkøøk x reader)

36

След няколко часа разхождане с IU се прибрах. Не знам защо Кук толкова се тревожеше за срещата ми с нея. Оказа се че имаме много общи неща.

Г.т Кук

Чух вратата да се отключва и отваря. Станах и видях моето всичко. Т/И. Почувствах облекчение щом видях, че нищо ѝ няма. Веднага я прегърнах.

- Как беше срещата? - попитах я аз.

- Мина добре. Имаме много общи неща с това момиче. И познай какво...

- Какво?

- IU ще се омъжва и ние сме поканени. Нямам търпение да те видя отново в официален костюм. Не съм те виждала така от сватбата ни.

- Радвам се за нея.

- За кой? - чу се малко и тихо гласче. Ето го моето второ всичко. Джоесан дойде и аз го вдигнах като го гушнах. - За кой се радваш тате?

- За една приятелка. Ще се омъжва и тя ще си има бебче. - обясних му простичко.

- Точно как ти и мама?

- Да. Ама аз и мама скоро време ще си имаме не едно, а две бебчета. - казах и го завъртях във въздуха. Беше много сладко когато се изкикоти.

- Момчета, гладни ли сте? - попита ни Т/И.

- Малко. - каза Джое, като сложи ръчичката си на корема.

- Тогава да поръчаме пица. - предложи Т/И, като взе телефона.

Не след дълго Т/И поръча пица и след още малко време тя пристигна. Стояхме на голямата маса в кухнята и се хранихме, поне Джое и Т/И се храниха. Аз дори не докоснах храната. Явно това не остана не забелязано от съпругата ми, защото наруши тишината която до преди малко цареше в стаята.

- Скъпи, защо не ядеш? Не си ли гладен?

- Джое наяде ли се? - попитах игнорирайки въпросите от Т/И.

- Да, тате. - каза усмихвайки се и леко вдигайки чинията, за да ми покаже че е празна.

- Браво на моето момче. Отивай да си играеш. - казах и не отделях поглед от малкото сладко момче, което до преди минути седеше пред мен, а сега е в другата стая.

- Джънгкук, какво ти има? - не пропусна Т/И веднага да ми зададе въпрос.

- Нищо.

- Еми тогава, защо се държиш така? Ти винаги си усмихнат, а сега какво ти има?

- Притеснявам се Т/И. Имам чуството, че някой иска да ни навреди.

- И кой може да е това?

- Не знам.

- Ако някой ни е ядосан или...

- Само един човек ми е ядосан.

- Кой? - след този въпрос поеш дълбоко дъх и започнах да говоря.

- Ендна стара приятелка. Тя ме харесваше. Призна ми, но аз ѝ отказах. Какво можеше да направя? Да тръгна с нея, въпреки че не я харесвам.

- Явно много си я наранил, но не мисля, че някой ни мисли зло. - каза Т/И и отсервира чиниите. - Успокой се. Няма нищо да се случи. Ние винаги ще бъдем заедно.

- Права си!

На вратата се звънна и аз отворих. Беше Хани. Поканих я вътре. Заедно отидохме при Джое, а ти беше в другата стая и миеше чиниите. Изведнъж се чу изстрел....