Thank yøu, Next (Jungkøøk x reader)

48

На сутринта Джое ме събуди. Освен мен и Кук се събуди.

Станах и им направих закуска. Всички се наядохме и с Кук и Джое излезнахме да разходим Таеюнг. Вървяхме и се радвахме на времето, докато Джое не се размрънка, че го болят краката. Куки го вдигна и започна да го носи.

Прибрахме се. Оставих Таеюнг да поспи на обяд, а с Джое играехме на игри.

- Мамо, искам да порасна колкото вас.

- "Наистина не искаш да порасваш миличък." - помислих си.

- Някой ден и ти ще пораснеш. - казах и разроших косата му. Когато порасне ще иска пак да е малък.

Когато аз бях малка исках да порасна и явно съм била тъпо дете. Иска ми се отново да съм на възрастта на Джое.

~~~
Съжалявам че не качвам, но дълго мислих какво да правя с книгата. Иииии реших че няма да правя друга книга с продължение, а ще завърша тази. Буквално след дълго мислене промених целия край на историята. Съжалявам че главата е къса.