Thank yøu, Next (Jungkøøk x reader)

33

След 3 часа тежка операция, най-накрая господин Джеон беше стабилизиран и добре. Все още не можехте да повярвате какво е станало. През тези три часа не стана нищо.

Т/И се опитваше да успокои госпожа Джеон, а Джънгкук стоеше и гледаше в една точка. Т/И доста се притесни за него. Няколко пъти го попита дали е огладнял или дали иска да отидеш и да му звемеш вода, но така и не получи отговор.

След съобщаването, че господин Джеон е добре, най-накрая можехте да се успокоите. Нещо обаче притесняваше Т/И и това беше Джънгкук.

Откакто разбра за катастрофата не е казал нито една думичка. Т/И знаеше отклично, че му има нещо.

Докато бяха в стола на болницата и ядяха Т/И реши да го попита какво му е, но беше прекъсната от телефона на Кук.

- Ало? Не...в болницата сме. После ще ти разкажем. Добре, Чао.

- Любов, кой беше?

- Хани. Попита къде сме.

- Боже мой, Джоесан! Тотално забравихме за него. Аз съм ужасна майка.

-Не си ужасна. Справяш се добре като майка.

- Джънгкук, коя майка забравя за собственото си дете?

- Случва се понякога. Всеки забравя. Пък и беше притеснена за татко.

- То само тая катастрофа да ми е на главата...

- Какво искаш да кажеш?

- Джънгкук, разбирам че се грижеш за мен и за бебето, че гледаш Джое, но не мислиш ли че ти трябва почивка.

- Не ми трябва никаква почивка. Сега още повече трябва да съм до теб. Еми ако не е било инцидент, а ако катастрофата беше планирана.

- За какво говориш? Кой ще иска да направи такова нещо.

- Аз мисля че знам....