Thank yøu, Next (Jungkøøk x reader)

32

Г.т Неутрал

Момчетата си говориха за най-различни неща почти два часа, а Т/И стоеше в спалнята. Нещо я тревожеше, но ѝ тя самата не можеше да разбере кое. Имаше чуството, че нещо лошо ще се случи и ето че се случи...

Телефона ѝ звънна внезапно и това я стресна. Звънеше майката на Кук. Госпожа Джон Анна.

-"Явно Куки не си вдига телефона".- помисли си Т/И.

Разговор

Анна - А
Т/И: Ало?

А: Т/И къде е Джънгкук? Защо не си вдига телефона?

Т/И: Кук е с момчетата. Говорят си за нещо. Кажи какво има. Звучиш разстроена.

А: Бащата на Кук е в болница....трябва да затварям.

••••

Т/И стоеше стъписана от чутото. Бързо стана и се насочи към външната врата, но беше спрята от гласа на своя съпруг.

- Любов, къде отиваш? - попита Кук. Т/И не знаеше как да му каже за баща му.

- Куки, ще ти кажа нещо, но искам да останеш спокоен. Всичко ще се оправи.

- Какво има? Не ме плаши. Нещо сериозно ли е? С бебето ли има нещо?

- Не. Баща ти е в болница. Туко-що се обади майка ти. - Кук стоеше неподвижен. Не знаеше какво се е случило. Единственото нещо което можеха да направят с Т/И, е да отидат до болницата и да разберът там.

Това се и случи. В болницата майката на Кук разказа какво се е случило.

Бащата на Кук се прибирал от работа с колата и друга кола се засилила и го блъснала. Господин Джон бил в тежко състояние и веднага го завели в болница, но в другата кола нямало никой.

To be continued