Thank yøu, Next (Jungkøøk x reader)

41

Джънгкук вървеше по тъмните улици. Вече беше 2 през нощта. Навън валеше. Т/И не беше мръднала от студения под на спалнята. Стискаше една от ризите на Джънгкук.

Джънгкук седеше в парка, седнал на един фонтан и гледаше във водата му.  Извади една монета и преди да я хвърли си намисли желание.

'Дано Т/И още ме обича и ми прости.'

Това беше последното което каза преди да хвърли монетата. Сълзи започнаха да се стичат от очите му.

Най-сетне Т/И набра сила и се изправи. Грабна едно яке от закачалката и тръгна да търси Джънгкук. Вървеше, викаше, но нищо. Най накрая стигна до парка. Видя Джънгкук на фонтана. Отиде при него.

- Куки...?

- Какво искаш?

- Куки съжалявам. Моля те върни се.

- Няма смисъл. Ти не ме обичаш!

- Не е вярно. Куки обичам до космоса и обратно. Моля те върни се!

Т/И падна на колене и заплака. Изведнъж усети ръка която да избърсва сълзите ѝ.

- Недей да плачеш. Ела да се пребира ме.

Той я вдигна и тръгна към дома им. След като се прибраха се изкъпаха и изсушиха. Легнаха и се гушнаха.

- Т/И няма да замина. Няма да те оставя сама в този момент.

- Обича те, Куки!

-И аз теб.

И заспаха гушнати.