Thank yøu, Next (Jungkøøk x reader)

43

след няколко седмици

Г.т Джънгкук

Има ли по щастлив човек от мен? Имам си две прекрасни деца, прекрасна и любяща съпруга... Това е единственото, което ми трябва да живея. Живея благодарение на тяхната любов. Тази любов ме подържа жив.

Т/И приспиваше малката и сладка Таеюнг в спалнята. Джоесан си гледаше детското, а аз разглеждах стари снимки.

Попаднах на една снимка. На нея бяхме аз и Т/И. Не е от сватбата ни, нито от нещо друго. Тази снимка е по-важна. Първата снимка, която си направихме. Още бяхме гаджета. Ако мога искам да върна времето назад, за да мога да преживея пак всички тези емоции...

Пак да я срещна. Пак да я целуна за пръв път. Пак да излезнем на среща за пръв път. Искам пак да призная, че я обичам. Искам пак да ѝ предложа брак. Пак за пръв път да съм в болницата и да чакам да се роди Джое. Искам завинаги да стоя с нея. Тя е моето всичко. Тя и децата...

- Тате, защо плачеш? - попита ме Джое. Не съзнателно съм се разплакал.

- Плача, защото се сетих за нещо.

- На тази снимка сте ти и мама. Но изглеждате по-различни.

- Да, така е.

- Искам някой ден да съм като теб. Никога да не се отказвам и винаги да се боря за любовта на живота ми.

- Джое, искаш ли да разгледаш останалите снимки с мен?

- Да!

Г.т Т/И

След като приспах Таеюнг слезнах при момчетата, но те бяха заспали. Джое се беше сгушил в баща си и беше легнал на гърдите му. Видях, че Кук държи стари снимки. Спомени започнаха да ме налитат.

Не исках да ги будя затова просто взех едно одеало и го завих. Но Кук се събуди. Той надигна Джоесан и го занесе в неговата стая. Остави го на леглото и го зави. След това отидохме и ние да си лягаме. Изведнъж Джънгкук взе един фотоапарат и ме снима. После снима и двама ни.

- За какво беше това?

- Ще разбереш много скоро. - отговори ми Кук намигайки ми.

Легнахме и се гушнахме.

••••
Искам да ви благодаря за тези 9K прочитания и 1K вота. Наистина означават много за мен.