Thank yøu, Next (Jungkøøk x reader)

47

Вървях по улиците на Сеул и се чудех. Чудех се дали съм достатъчно добра майка? Дали трябваше да се омъжа за Куки? Дали трябваше дори да се появявам в живота му? Дали сестра ми е по-добра от мен?

Стигнах един хотел и влезнах вътре. Взех си стая за няколко дни. Когато бях в стаята се пльоснах на леглото. Погледнах телефона си. Имах доста пропуснати обаждания от Кук и Хана. Получих съобщение от Куки.

Кук:
Скъпа, къде си?
Притеснявам се за теб!

Т/И:
Добре съм, няма за какво да се притесняваш.

Кук:
Къде си?

Т/И:
В един хотел

Кук:
Какво правиш там? Оф идвам към хотела ти.

****

След по-малко от 10 минути вече беше дошъл.

- Т/И какво правиш тук? Знаеш ли как се притесних? Децата не спират да плачат.

- Еми браво.

- Как така браво? Защо се държиш така?

- Еми не знам. Питай по-добрата от мен.

- Коя?

- Как коя?! Сестра ми!

- Хана ли? Защо да е по-добра от теб?

- Защото на децата им харесва повече с нея!

- Ако харесваха повече нея, сега щяха ли да плачат, защото не знаят къде е майка им. Хайде, прибираме се!

Кук ме закара до вкъщи. Децата веднага ме прегърнаха. Не трябваше зареди мен децата ми да страдат.

Сестра ми се опита да ме прегърне, но аз се отдръпнах. Взех Таеюнг и хванах Джое за ръката и ги закарах в тяхните стаи. Преспах Таеюнг и после оставих Джое да спи, понеже беше станало много късно.

Взех си душ и си легнах. Няколко пъти Хана се опита да говори с мен, но аз не пожелах. Опитвах се да заспя, но не можех. Усетих ръцете на Джънгкук около кръста ми.

- Мила, спиш ли?

- Да!

- Много смехно. Защо днес така излезна?

- Не ти дължа обяснение.

- Т/И, разбери. Притеснявам се за теб и не само аз. И децата се притесниха. Държим на теб. Без теб не мога да дишам. Обичам те!

- И аз те обичам!

Кук ме целуна и се сгуши във врата ми. Така сме заспали. На сутринта...

Идва края. Най-вероятни следващата глава. Но ще има продължение на книгата.