Thank yøu, Next (Jungkøøk x reader)

42

след месец

Беше два през нощта. Кук седеше на един стол пред родилното. Преди един час и половина Т/И получи внезапни контракции и трябваше да я заведе в болницата.

Джоесан не знае нищо. Джънгкук помоли Джин да го наглежда, докато той е в болницата.

След известно време всичкото чакане свърши. Кук чу бебешки плач и се успокои. Не след докторите му позволиха да влезе и да види съпругата си и новородената му дъщеричка.

Т/И държеше малкото момиченце в ръцете си. Когато Кук видя трогателната гледка се разплака. Взе малкото бебенце в ръце и почуства пак онова чуство, което почуства когато за пръв път стана баща и взе Джоесан в ръцете си. Т/И и Кук бяха толкова щастливи.

- Скъпи..?

- Кажи, любов.

- Как ще я кръстим?

- Таеюнг. Защото очичките ѝ блестят точно, като очите на един от най-добрите ми приятели.

- Да позная ли кой е този приятел?

- Пробвай.

- Тае...?

- Бинго.

- Куки? Къде Джоесан?

- Той е вкъщи. Джин го гледа, но той най-вероятно спи.

- Мамо! Тате!

Джънгкук и Т/И веднага погледнаха към вратата, щом чуха детското гласче. Джоесан беше по пижама и изглежда че е ставало борба, защото Джин беше с рошава коса.

- Миличък, какво правиш тук? - попита Т/И след като Джое я прегърна.

- Аз мислих, че спиш. - каза Кук.

- Събудих се, когато ти и мама излезнахте. Когато чичо Джин дойде ми каза, че мама е тук. Той не искаше да ме доведе, но аз го накрах.

- Как? Наби го с възглавница? - каза Кук, като лек смях се изплъзна от устните му.

- Същност, да. Може да е малък, ама замахва силно с възглвниците. Сигурно го е наследил от Т/И.- отвърна Джин.

- Мамо, кой е това? - попита Джое, сечейки малкото детенце в ръцете на майка си.

- Джое, това е сестричката ти - Таеюнг.

- Хей, Таеюнг. Аз съм ти батко. Ще те пазя от другите момчета и ще ги бия когато те закачат. - каза Джое на малката Таеюнг.