Thank yøu, Next (Jungkøøk x reader)

46

На сутринта

Събудих се, като бях легнала върху гърдите на Кук. Погледнах го...беше съваршен. Приличаше на истинско зайче, само му трябваха дълги уши и мустачки.

Легнах на старата си място, върху гърдите на Куки. Усещах как бие сърцето му.

- Добро утро, красавице!

Кук се беше събудил. Обожавам да го гледам когато още спи или когато е сънен. Тогава е толкова сладък.m

-Добро утро, зайо! Как спа?

- Щом съм бил до теб - винаги добре!

Просто знаеше с какви думи да ми разтопи сърцето. Станахме и започнахме да правим закуска. Докато правех палачинки, Кук ме беше гушнал.

След като закусихме, решихме да вземем Джое и Таеюнг от сестра ми. Сигурно достатъчно са я полудили, но за моя изненада не са. Когато отидохме всичко беше спокойно. Нямаше нищо разхвърляно или счупено. Де да можеше и при мен да е така. Джое все чупи някоя ваза и затова вече нямаме вази.

След като се прибрахме, децата започнаха да ни разказват как са прекарали дена с леля им. Говореха така сякаш им беше по-приятно с нея, отколкото с мен. Усетих, че в очите ми напират сълзи и казах на Кук и децата, че трябва да взема нещо от спалнята.

Качих се и седнах на леглото. На нощното шкафче имаше снимка на всички ни. Даже на снимката децата бяха застанали по-близко до сестра ми, отколко до мен. Аз съм им майка, а не сестра ми.

Ядосах се и хвърлих снимката. Тя се разби в стената. Стъклената рамка се счупи на милиони малки парченца.

Не знам защо, но досега не се бях чуствата така. Сякаш бях предадена и наранена от собственото си семейство. Обичам децата, Куки и сестра ми, но явно Хана успя да ме измести като майка.

Исках да помисля малко и затова реших да отида някъде без тях. Не исках да разговарям с никой. Просто извадих един сак и взех необходимите дрехи. Обух се и излезнах...

~~~~

На 1-во място. Много Ви благодаря за 12K прочитания и за 1K вотове