Thank yøu, Next (Jungkøøk x reader)

37

Изведнъж се чу изстрел....

Болници, линейки, кръв, Т/И.

Вече бяхме в болницата повече от 3 часа, а още нямахме никаква информация за състоянието на Т/И. Джое го оставих с Хани у тях, понеже не исках да го взимам с мен в болницата. Не знам ако стане нещо с Т/И как ще му кажа.

Момчетата дойдоха веднага щом разбраха. Брат ми беше в Сеул на командировка и също дойде в болницата.

Всеки път щом излизаше някой лекар аз го питах как е тя...но никой не ми казваше нищо. В момента светът ми се струва толкова малък. Камък ми падна на сърце.

"Кой може да го направи? Защо? Каква е причината?"

Само тези въпроси ми бяха в главата. Едвам стоях. Кратата вече не ме държаха и се строполих на земята. Тае и Хоби ми помогнаха да стана и да седна на един стол.

Иска ми се в момента аз да съм вътре. Аз да съм в болницата, а не тя.

Не след дълго всичко стана черно.