Thank yøu, Next (Jungkøøk x reader)

38

Събудих се в болнична стая. Исках само да разбера ка е Т/И. Тъкмо щях да стана и дълбокия глас на Тае ме спря.

-Кук къде ще ходиш? Айде лягай. Няма да ставаш. Трябва да починеш.

- Как е Т/И? Добре ли е? Какво се случи?

- Успокой се. Т/И е добре. Ти припадна. Лекарът каза, че всичко ти е дошло в повече и си се натуварил.

- А за Т/И какво казаха?

- Куршума е попаднал в рамото ѝ, но няма нищо засегнато. Казаха още че в момента трябва най-много да си почива.

След тези думи си отдъхнах. Облегнах се на възглавницата и се отпуснах, но веднага в главата ми изскочи една мисъл. КАК Е БЕБЕТО?

- За бебето нещо казаха ли? Добре ли то?

- Казаха доста неща за него, но най-важното е че е момче и вече се знае какъв пол е. Искаш ли да ти кажа или искаш да е изненада?

- Кажи ми!

- Честито! Ще си имате момиченце.

Веднага ми отлекна щом чух че всичко е добре. Притесняваме само едно и то е кой би застрелял Т/И? Имам лошото причуствие, че ще е бившата ми най-добра приятелка. Изпитваше чуства към мен, но аз не.

Онзи ден я видях в супермаркета. Работише като продавачка. На касата забеляза халката ми и ме попита дали съм женен. Не изглеждаше никак очарована от отговора ми.

Вчера ми писа. Каза ми че още изпитва чуства към мен. Вика ми да напусна Т/И и да живея с нея. Тая не е добре. И това ме довежда до мисълта, че може тя да е виновна за всичко случващо се.

Чу се почукване на вратата. В стаята влезе човека който най-малко понасям. Лена. Тя беше моя 'най- добра приятелка'. Ама  беше.

- Какво искаш тук? - попитах със суров глас.

- Исках да видя как си?

- Еми добре е, сега си отивай. - отвърнаѝ вместо мен Тае. Тръгна да излиза, но ми хрумна идея.

- Чакай. Искам да поговорим, но първо искам да кажа нещо на Тае. - дръпнах Тае за яката на якето и започнах да му шепта в ухото. - Слушай ме внимателно. Оставяш си телефона до мен и си го пуснал на гласов запис, а аз ще се постарая тя да си признае, че е виновна.

- Добре. - отвърна той набързо и изпълни заръките ми. След това излезе от стаята

- За какво искаш да поговорим?

- Още ли ме обичаш?

- Да. Винаги съм те обичала.

- Добре. Ще бъдем заедно, но искам да ми признаеш честно на един въпрос.

- Задай въпроса си.

- Ти ли застреля Т/И?

- Аз, не.

- Лена, не ме лъжи.

- Добре, бях аз. Сега заедно ли сме?

- Попитай ченгетата.

- Моля?

Тъкмо в стаята влезна Тае и няколко полицая. Закопчаха Лена и я отведоха. Единия полицай ми каза, че за това престъпление ще постои дълго в затвора.