Thank yøu, Next (Jungkøøk x reader)

13

Г.т IU

Т/И излезе. Сега е момента.

Телефонен разговор

IU
Кай

Кай
Кажи

IU
Сега е момента. Действай.

Край на телефонния разговор

Г.т Т/И

Както вярвах към магазина и...всичко стана черно. Не знам какво се случи. Последно видях кола.

Г.т Кук

Звъннаха ми от болницата. Т/И се ударила в някаква табелка и припаднала. Била зле. Имала голяма рана на главата, а това много ме притесни. За момент си помислих, че я е блъснала кола. Взех си якето и тръгнах към болницата. Колата ми не искаше да пали, а навън валеше дъжд. Тръгнах да бягам. Когато стигнах в болницата ме упътиха къде е нейната стая. Стигнах, но и тъкмо щях да влезна, когато видях доктора.

- Докторе. Как е тя?

- Може ли да попитам вие какъв ѝ сте?

- Аз съм ѝ приятел. Моля ви, как е тя?

- Добре е. Не е пострадала сериозно. От сега нататък много трябва да внимава, докато се възтанови. Това за пръв път ми се случва. Да се удариш в табела и да припаднеш.

- Колко време ще се възтановява?

- Няколко дни ще остане тук, а след това трябва да се прибере и да си почива. Да не се натоварва физически и психически. С една дума, ако си почива постоянно в рамките на 1/2 месеца ще се възтанови.

- Може ли да я видя?

- Разбира се.

Отдъхнах си.  Влезнах в стаята ѝ. Ръцете ѝ бяха натъртени  и имаше рана на челото.

- Абе момиче. Знаеш ли как се притесних. Сърцето ми щеше да хвръкне.- аз ѝ говорих с сериозен тон, а тя... тя стоеше и ми се хилеше.

- Говориш ми все едно си ми майка. - каза Т/И и двамата избухнахме в силен смях. По едно време медицинслата сестра влезе, но като ни видя май се стресна или ни взе за луди и избяга.

- Само ми обясни едно. Как успя да се удариш в табелка и да прападнеш?

- Ми и аз не знам. Лесно.

- Как?

- Като не мислиш.

- Боже в какво момиче се влюбих.

- Аз не съм момиче. Аз съм хибрид. Не го забравяй.

- Направо изключих за това, че си хибрид. Аз ще си отивам, че вън вали, а доктора каза че ще останеш няколко дни тук и после ще се прибереш.

- Добре любов.

Тръгнах към вратата и тъкмо щях да излезна, когато гласа ѝ ме спря.

- Куки?

- Да...

- Дай една целувка.

Усмихнах се и отидох до нея и я целунах по устните.

- Утре ще дойда да видя как си. Чу ли?

- Да чух. Имам рана на главата, не на ушите.

Излезнах от стаята ѝ, като последното което чух беше 'Ще те чакам'.