ДЯВОЛЧЕТО (Завършена)

Сънувам Ли?

Вивиан отвори очи и " О, Господи" в леглото й имаше мъж! Примигна и разбра, че това е Питър. Погали нежно бузата му, при което той се усмихна. Дали беше буден или спеше? Погали го отново и Питър отвори очи и скочи върху нея.
- Добро утро, бебе, наспа ли се?
Вивиан се протегна като котка и ги превъртя и сега тя беше отгоре.
- Добро утро, бебе, спах като новородено.
Наслаждаваха се един на друг, когато Вивиан получи съобщение :
- Ставай, търтей!       Теса
Вивиан, стана и  тръгна към банята, докато вървеше, свали тениската на Питър и остана само по боксерките му. Питър едва дишаше, къде беше онова срамежливо момиче от преди три дни? Но тази Вивиан повече му харесваше, той тръгна след нея, но банята беше заключена. Приготви чисти дрехи на Вивиан и седна на леглото и я зачака, след 15 минути тя излезе само по хавлия, момчето едва успяваше да преглътне, тя взе дрехите и се обърна, той я приближи и я прегърна в гръб. Тогава забеляза белег, белег, който му приличаше на огнестрелна рана. Татуировката на плешката й я беше виждал вече, тя представляваше Дявола като жена. Реши да не я пита сега за белега, за да не я стресне.
- Колко си красива и моя! - целуна врата й
- Хайде, бягай в банята! - бутна го тя
Вивиан беше с тениска и къси панталони на Питър, когато слезнаха долу. В кухнята Джордж, Теса и Натаниел пиеха кафе, зад кухненския остров стоеше висока русолява жена.
- Майко, какво правиш тук? - погледна учудено Питър
- Добро утро, Питър! - майка му отпи от кафето си- Радвам се, че купона е минал. Странно без оплаквания от съседите, без полиция, без изпотрошени предмети, общо взето съм доволна. А сега ме запознай с приятелката си!
- Майко, това е Вивиан Дерексън от ЛА, тя е моето момиче-Питър прегърна и целуна по челото любимата си.
Майка му се загледа в нея и се зачуди, от къде това момиче й беше познато, но фамилията й беше още по-позната. Реши, че следобед ще проучи.
Теса и Вивиан се прегърнаха, изпиха кафетата си и станаха да си ходят. Родителите на Теса и Питър се познаваха и за това майката на Питър им прати поздрави.
- А, вие двечките от къде се познавате? - майката на Питър попита
- Къщите ни в ЛА бяха една до друга, израстнахме заедно, родителите, бащите ни са бизнеспартньори. Когато бизнеса се разрастна ние се преместихме тук, за да учредят нов филиал на фирмата. Очите на Дона(майката на Питър), се разшириха в ужас.
- Питър, изпрати момичетата и забрави за Вивиан, забранявам ти да се виждаш с нея.
- Ти луда ли си, от кога те интересуват гаджетата ми- очите на Питър щяха да изкочат
- Откакто баща й е наркобос, шефа на най-големия картел в ЛА, а тя е дясната му ръка. Провери я в Гугъл.
Когато чу думите на майка му, Вивиан хвана Теса за ръката и напусна къщата. Качиха се в Лънкъна и тогава Питър застана до вратата й.
- Вярно ли е?
- Да вярно е! Благодаря ти за времето,в което бяхме заедно! А сега забрави за мен. - очите й бяха пълни със сълзи
- Това няма как да стане! Аз няма да те оставя, разбираш ли, няма, ще ти пиша после! - наведе се и я целуна жадно
Вивиан затвори вратата на колата и сълзите й закапаха.
- Писна ми Теса, аз ли съм виновна, че съм родена такава? Баща ми командва в ЛА, твоя тук. Мисля да избягам, да си сменя лицето и името и да съм свободна.
Теса се засмя и удари приятелката си по рамото.
- Вивиан, нали знаеш, че ако го направиш, тръгвам с теб, а как ще се оттървеш от мен и Кристиян?!
- Кристиян, ужас забравих го, сигурно е полудял! - Вивиан настъпи газта.
Когато влезнаха в дома на Теса, на кухненския остров пиеха кафе Кристиян, Марк и Ребека.
Марк и Ребека стоееха подозрително близо, един до друг.
- Добро утро, палавници, най-накрая се прибрахте! - Кристиян прегърна Вивиан
- Искам да поспя, ще се видим след няколко часа. Тогава Ребека ще ми обясни, защо е тук. А сега имам нужда да сваля тези дрехи от себе си. Как ги носите тез боксерки, момчета? - Вивиан изчезна по стълбите
- Тя с мъжки боксерки ли беше? - спогледаха се Кристиян и Ребека.
Всички избухнаха в смях.
Вивиан и Теса спееха, когато една кана вода се изля върху тях.
- Ти луд ли си, бе? - изпищяха двете и скочиха върху Кристиян. Започна луда борба, гъделичкане, щипане, хапане и завърши със счупен нокът за Теса.
Преоблякоха се и слезнаха долу в хола. Вивиан видя, че има съобщение от Михаела
- Вив, да пием кафе, преди да си тръгнем? Пиши като станеш, за да се разберем! Обичам те!
- Машиии, след 30 мин, пред Мола, който е най - близо до дома на Теса😚 Обичам те!
Кристиян, Вивиан и Теса излезнаха и отидоха в мола. Пред него ги чакаха Михаела и останалите, дори и Ребека беше там.
-Наспани, отпочинали, някоя да каже нещо? - Вивиан гледаше Ребека
- Все едно ти спа сама нощес?! - измърмори Ребека
- Ее, снахичке, как си? - Теса закачливо бутна Ребека
Цялата маса избухна в смях. Всички бяха изморени от купона. Михаела и останалите момичета, тръгнаха към хотела, за да си събират багажа, самолета им излиташе след 3 часа. Трябваше да натоварят и колите, и моторите.
- Благодаря ти, Маше, ти си злато, поздрави на Вал(гаджето й). Ще се видим, когато се прибера! - прегърнаха се и Михаела тръгна
Теса получи съобщение
- Слънце, искаш ли да пием кафе? Вземи Вивиан и с брат ми ще ви чакаме пред Мола след 30 мин! Липсваш!     Джордж
- Слънце, ние сме с Вив в Мола, чакаме ви!   Теса