ДЯВОЛЧЕТО (Завършена)

Ревюто

Всичко за ревюто беше готово. Утрешния ден беше специален. Вивиан беше кълбо от нерви, семейството й и Кристиян едва я търпееха, Ник се беше покрил, а в залата течеше трескава подготовка. Всичко трябваше да се изпипа до последният детайл.Вечерта, като се прибра от залата беше толкова изморена, че заспа във ваната. Ник беше дошъл и я намери заспала. Леко я извади от ваната, при което тя се събуди, подсуши я, облече й една тениска и бикини, и я сложи в леглото. Зави я и тръгна да излиза от стаята.
- И теб ли те е страх от мен? Имам нужда от някой да ме гушне?! - Вивиан се намуси
Ник се съблече, като остана само по боксерки и легна до нея. Вивиан положи глава на гърдите му, а той зарови глава в косата й. Бързо заспаха. Дориана, леко отвори вратата, като преди това се ослуша за странни звуци. Видя дъщеря си, която спеше сладко в прегръдките на любимия си. Слезна долу, хвана Нейтън за ръка и го поведе към стаята на дъщеря им.
- Само той успява да укроти демоните й. - Дориана се облегна на гърдите на съпруга си.
- Мисля, че нашето момиче си намери майстора! - Нейтън леко затвори вратата
В 7:00 алармата на Вивиан започна да пищи.
-Мамка ти, само ако те докопам! - Вивиан търсеше телефона си върху нощното шкафче.
- Моля те счупи го, ще ти купя нов телефон! - измърмори Ник
Вивиан успя да намери телефона и да изключи досадната аларма.
Ник я притегли към себе си, обърна я така, че да легне върху гърдите му. Вивиан се заслуша в сърцето му.
- Кой първи ще влезе в банята? - Ник я целуваше по лицето
-Да теглим чоп! - предложи Вивиан
- Ставай, ще се изкъпем, подчертавам на къпем, двамата . Само ще се къпем-Ник я завлече към банята
Докато се събличаха, пуснаха да се напълни ваната. Ник влезна първи, разкрачи се и Вивиан седна между краката му. Ник взе гъбата и започна нежно да сапунисва тялото й, след това дойде реда на Вивиан. Когато и двамата се убедиха, че са чисти, просто останаха да се натискат във ваната.
Внезапно вратата се отвори и Кристиян изкрещя.
- А бе, хора, искате да ослепея ли?
-Туджаров, не е като да не си ме виждал? Научи се да чукаш! - Вивиан го опръска с вода
- Оо, Дяволче, аз съм научен, мога да ти доведе няколко.... - Вивиан го прекъсна
-Изчезни, слизаме след малко-и Кристиян напусна банята.
-Ох, понякога е толкова досаден- Вивиан обвиваше косата си с хавлия. - Чакай да ида да взема от него чифт нови боксерки, за да се облечеш. - Вивиан излезна от стаята само по халат.
-Какви бяха тези крясъци?И къде си тръгнала само по халат? - Теса и тя излизаше от стаята си
-Кристиян влезна в банята, където с Ник си вземахме вана. А сега отивам да му искам нови боксерки и тениска за Ник! Преди да си се разпищяла и започнала да задаваш въпроси, не не сме правили нищо. Спим като братче и сестричка , къпем се заедно голи, но само това. Сега ме извини, но има гол мъж в стаята ми и трябва да го снабдя с дрехи.
След като се подсушиха и облякоха Ник хвана Вивиан за ръка и слезнаха в трапезарията.
Всички тъкмо сядаха, за да закусят.
-Добро утро, семейство! - Вивиан седна до баща си, до нея седна Ник
-Добро утро, Вив и Ник. Наспахте ли се? - Дориана ги гледаше с поглед изпълнен с майчинска любов
- Когато се качих горе, Вив спеше във ваната, преместих я на леглото, но тя не ме пусна да си тръгна и така заспахме двамата.
-Тате, не гледай така нищо не сме правили, пазя се за първата брачна нощ- Вив успокой баща си.
Всички избухнаха в смях.
-Дяволче, правете каквото искате, само да знаеш, че ми е рано да ставам дядо, а по-лошото е, че ще спя до баба
-Вив, кажи с какво можем да ти помогнем днес, а и къде е Теса, не съм я виждала от снощи. Малко по-късно пристигат родителите й. Мисля, че й братът на Джордж ще е тук!
-Дориана погледна притеснено Ник и Вивиан.
-Преди малко я срещнах на стълбите, вероято е отишла при Джордж и Питър,те са тук от няколко дни. И преди да сте ме разпънали на кръст, Кристиян ги държи под око. Онзи ден докато бях в ателието, Питър се появи, говорихме, разбрахме се, не сме заедно, но ще поддържаме приятелски взаимоотношения заради Теса и Джордж.А след това Кристиян го изгони
- Вивиан отхапа от тостера си
- Не съм казала на никой, защото тази врата е затворена за мен. Точка по въпроса. Сега, шоуто започва в 19 часа. Аз отивам към залата, ако на някой му трябвам съм там. - дояде тостера си и тръгна.
Ник стана и тръгна след нея.
-Принцесо, няма да засягам темата. Искаш ли да те закарам и да дойда с теб в залата, да съм с теб, ако имаш нужда от помощ?-Ник я придърпа към себе си
- Благодаря ти! Искаш да прекараш деня с невротичната ми половина? Куражлия ще дойдеш? Да тръгваме, нали ще участваш в ревюто, трябва да направим репетиция. Внимавай с манекенките! - Вивиан се повдигна и го целуна
-Ауу, на ревност ли ми мирише? Само твой съм, Принцесо, докато ме искаш! - стисна я силно.
Когато пристигнаха в залата, вътре цареше трескава подготовка. Хора подреждаха столовете, около подиума, цветари разполагаха кошници с цветя, сервитьори поставяха чаши и ледарници по масите. Зад подиума момичетата и манекенките се подготвяха, фризьори и гримьори се суетеха около манекенките. Време бе за репетиция. Манекенките се наредиха отзад, всяка знаеше реда си и хореографията. Започнаха да излизат една по една, всяка излезна по още веднъж. Сега беше реда на Вивиан и Никалъс, те излезнаха на подиума, ходеха за ръка с преплетени пръсти. Стигнаха до края на подиума, поклониха се, една жена подаде цвете на Ник и той го подари на Вивиан. Придърпа я и се целунаха.
- Прекрасен завършек на ревюто! - Теса ръкопляскаше, до нея беше застанал Джордж.
- Отивам, защото момичета ще обличат манекенките. Ник когато сме готови, ще те извикам и да ти помогна да се облечеш! - Вивиан изчезна към съблекалните
-Тес, предупреди братът на Джордж да се държи прилично, за да не съсипем деня на Вив. - щипна я по бузата
- Ще се погрижа, имаш думата ми! - Теса тръгна в посоката, в която изчезна Вивиан.
В 18:30 Вивиан подаде глава през преградата, залата беше пълна. Родителите й, Робърт, родителите на Теса, Марк, Джордж и Питър седяха на първия ред. Беше пълно с журналисти, модни специалисти, известни актьори. Точно в 19 часа светлините изгаснаха, появи се само светлината на един прожектор, който осветяваше манекенката. Една по една, излизаха моделите, всички ръкопляскаха, светкавици от фотоапарати осветяваха залата.
- Госпожице Дерексън, време е да ви облечем! - една жена от екипа й я дръпна.
Облякоха и роклята, гримираха я, оправиха й косата. Това беше роклята