ДЯВОЛЧЕТО (Завършена)

В Болница

Сутринта след приема Вивиан трябваше да свърши нещо с баща си. Качиха се в колата и потеглиха към мястото на срещата. Пристигнаха първи, огледаха периметъра, изглеждаше безопасно. В далечината се зададоха коли, продавача идваше. Охраната на Нейтън ги обгради заедно с Вивиан.
- Оо, Дерексън и дъщеря му, приятно ми е! - подаде ръка към Нейтън, който я пое, но Вивиан отказа.
- И така нека видим какво ни носите господин Робъртс- Вивиан взе подаденото й куфарче. - Много интересно, но тези книжа са фалшиви. Няма да ви платим. Хубав ден. - Вивиан се обърна и тръгна към баща си. В този момент остра болка я прониза в дясното рамо. Тя приклекна, Кристиян се затича, подхвана я под свивките на краката и подмишниците. Качи я в една от колите и запали гумите. Докато шофираше се обади на семейният лекар да ги чака в имението, като му обясни какво е станало. През това време охраната на баща й се беше справила с проблема и пътуваше с Нейтън към дома. Когато Кристиян пристигна с Вивиан на ръце, Дориана и Теса се разпищяха. Кристиян я качи в нейната стая и доктора го последва. Взе й кръв и се зае да вади куршума, той беше с някакви шипчета и лекаря видя доста зор. Но лошото беше, че по шипчетата е имало някаква отрова.
-Трябва да я закараме до моята болница, тук нямам необходимите лекарства, за да направя системата. А и рентген трябва да й се направи!
- Да тръгваме! - Кристиян с помощта на още един от охраната я качиха на една носилка и я качиха в линейката,с която дойде лекаря.
Кристиян и Яс носеха Вивиан на  носилката, когато баща й с охраната пристигнаха.
- Ри, какво се случва? - прегърна треперещата си съпруга
- Доктор Алексис извади куршума, но се оказа, че по него е имало отрова. Трябва да я откараме в болницата, за да й се включи някаква специална система. Крис и Яс, я качват в линейката. Давай ние да тръгваме след тях.
Линейката напусна имението, след нея в една кола бяха Нейтън, Дориана, Теса и Робърт.
Теса написа съобщение на Никалъс.
- Ник, Вивиан е в болница, раниха я при престрелка. В момента пътуваме към една частна клиника, когато пристигнем, ще ти пратя адреса.   Теса
Свалиха внимателно Вивиан с носилката, вкараха я в рентгеновата зала, докато лекаря приготвяше системата.
Настаниха я в самостоятелна стая, включиха й система и зачакаха. Трябваше да минат поне два часа, за да подейства системата. Теса, изпрати адреса на Никалъс, който пристигна 15 минути след това. Тичаше по коридора, когато видя седящата на земята Теса. Отиде при нея.
- Тес, как е Вивиан? Всичко ще се оправи, нали? Тя ще се оправи, нали? - очите на Ник бяха пълни със сълзи
- Трябва да чакаме, Ник, на системата й трябват 2 часа, за да подейства. - Кристиян сложи ръка на рамото му. - Нека вдигнем Теса от земята и да я сложим на пейката.
И така чакането започна. Кристиян и Неро, отидоха до близкото кафене, взеха вода, чай и кафе и се върнаха в болницата. Беше минал един час. Никалъс излезна да запали цигара, напрежението го убиваше. Върна се тъкмо когато доктора излизаше от стаята на Вивиан.
- Тя се събуди. Доста силно момиче, отровата като количество може да убие слон. Но е с добри жизнени показатели. Ще й взема отново кръв и после ще можете да я видите. Тя пита за Ник. - доктора отново влезна в стаята при Вивиан
Дориана и Нейтън се прегърнаха, Теса стана от пейката и прегърна Ник, а Кристиян излезна вече спокоен да пуши. След 20 минути доктора излезна с една папка и извика родителите на Вивиан.
- Никалъс, тя те вика-Ник погледна въпросително родителите й
- Върви момче, тя те чака! - Нейтън го побутна леко
Никалъс леко отвори вратата и влезна. Вивиан лежеше бледа на леглото, около нея писукаше някаква машина, имаше система на ръката, но все пак беше с отворени очи.
-Как е моята принцеса? - Ник се приближи целуна я нежно по устните и седна на стола до леглото й
- Била съм и по-добре, но и по-зле! Може ли да ми подадеш чашата с водата? - Вивиан говореше едва, защото и беше пресъхнало гърлото.
Ник й помогна да се надигне, държеше й чашата, за да може да пие вода. Тя отпи няколко глътки и отново легна.
-Толкова се притесних, когато Теса ми писа, че си ранена и си в болница. Едва дочаках да ми изпрати адреса, за да дойда. Как си сега? Много ли те боли? Искаш ли още нещо? Само ми кажи.
-Спокойно, Ник, просто седни и подръж ръката ми. - Вивиан стисна ръката му, а той вдигна ръката й и я целуна.
Родителите й влезнаха, Дориана плачеше, Нейтън хвана ръката на дъщеря си. Никалъс леко излезна от стаята, той вече беше спокоен, че тя е добре. Отвън Теса говореше по телефона, Робърт го видя и се приближи до него.
- Радвам се, че си до нея, не й е за първи път да е ранена. Но за първи път иска да види друг преди нас. - Робърт го прегърна и влезна в стаята при сестра си. Никалъс изчака Теса да приключи разговора си, за да си тръгне.
- Да, мило, много се уплаших, не й е за първи път да е ранена, но всеки път е страшно. Сега затварям, защото Ник ме чака, а и искам да я видя. Чао, мило!
- Ей, Теса, благодаря, че ми се обади, това означава много за мен. Знам, чий брат е Джордж, Кристиян ми разказа всичко. Аз никога не съм изневерявал и няма да започна от сега. Държа на Вивиан и искам да имаме бъдеще заедно.
- Ник, радвам се, че си до нея. Ние сме приятелки от бебета винаги съм уважавала избора й за партньор. Те не са били много де. Не ме интересува кой ще е човека до нея, важното е да е обичана и уважавана, и да не бъде наранявана. Никалъс си тръгна. Родителите й излезнаха и казаха, че след два часа ще я изпишат. Доктора ще дойде утре сутринта, за да й включи още една система.
След 2 часа изписаха Вивиан, всички се прибраха вкъщи. Вивиан писа на Маша и останалите момичета, какво се е случило и че е добре. Те обещаха утре да дойдат да я видят.
Вивиан писа и на Никалъс
- Ник, аз съм си вкъщи!
Никалъс веднага й отговори.
- Почини си сега, утре сутрин, пиши, за да дойда да те видя! Липсваш, ПРИНЦЕСО!
Вивиан се зави и заспа, вкъщи си беше най-хубаво.
Питър и Джордж бяха в лобито на хотела.
- Трябваше, аз да съм до нея, аз да държа ръката й, не онзи Никалъс. - Питър допиваше поредната чаша с уиски. Очите му бяха червени, а ръцете му трепераха.
- Хайде, да се качваме в стаите, имаме нужда от душ и сън. Обещавам, че когато имам информация за състоянието й ще ти кажа. - Джордж плати на бармана и повлече брат си към стаята.
Помогна му да се съблече, за да се изкъпе, после излезна от стаята му. Когато излезна от банята Питър си облече боксерки, седна на леглото взе си телефона и писа на Вивиан
- Бързо оздравяване, бебе, скоро ще се видим! ❤️
Остави си телефона и когато се зави видя поредната бележка.
" Мястото на прасетата е в калта, не в двореца" Цербера