ДЯВОЛЧЕТО (Завършена)

Отвличането

След като се прибра от училище Нейтън извика Вивиан в офиса си. Тя и Кристиян отидоха веднага.
- Трябва да идете на една среща довечера, прием е, строго официално облечени. Кристиян ще ти е кавалер. Ето ти адреса в 20 часа да сте там. И нито дума на никой, на абсолютно никой. Там ще намериш Александър Маленков, той ще ти даде нещо! - Нейтън й подаде листче с адрес на голям хотел
- Добре, Тате, разчитай на нас! - целуна баща си по бузата и с Кристиян излезнаха от офиса му.
- Да идем до ателието да си взема рокля! - хвана Кристиян за ръката и се качиха в Lamborghini - то

След дълго избиране Вивиан си избра тази рокля.

-Страхотен избор, Дяволче, ще ги смаеш! Сега да се прибираме и да видим как ще се покрием. Теса и останалите от семейство не трябва да заподозрат нищо.
Прибраха се в имението. Вивиан остави роклята си в стаята на Кристиян. Поговори малко с брат си и в 18 часа влезна в стаята на Кристиян. Неро го нямаше, той и Теса бяха навън.
Вивиан се гримира, оправи косата си. Кристиян й помогна да закопчае ципа на роклята. В 19:20 напуснаха имението.
Пристигнаха в хотела навреме. Влезнаха в балната зала без проблем, всеки познаваше Вивиан. Взеха си чаши с шампанско.
След малко се озова в мечешката прегръдка на Жан Люк
Vivian, ma belle! Tu es adorable ! Tourne-toi et regarde-toi ! Cerbert, Bonsoir ! (Вивиан, прекрасна моя! Прелестна си! Завърти се да те видя! Добър вечер, Цербер!)
-Jean-Luc, comment vas-tu ? (Жан Люк, как си?) On ne s'est pas vus depuis un moment.(Не сме се виждали отдавна?) Je cherche Alexander Malenkov, tu l'as vu ? (Търся Александър Маленков, виждал ли си го?)
-Regardez autour de vous, où sont toutes les belles femmes il est! (Огледай се където са всички красиви жени там е той!)
-Merci, bonne nuit ! (Благодаря ти, приятна вечер!)
С Кристиян се огледаха и забелязаха Александър, който беше заобиколен от група жени.
Вивиан се приближи, Александър я забеляза и разтвори ръце за прегръдка. Вивиан се сгуши в него.
-Моя маленькая рыбка! (Моята малка рибка!) Моя красота! (Красавицата ми) Я слышала, у тебя был парень? (Чух, че си имаш приятел?) Ты с ним или только с Церберой? (С него ли си или само с Цербера?)
-О, Александр, я только с Кристианом. (О, Александър, само с Кристиян съм.) Папа сказал, что ты мне что-то дашь? (Татко каза, че имаш да ми даваш нещо?)
Александър извади от джоба си флашка във формата на дамско червило и я подаде на Вивиан.
-Всегда приятно работать с вами! (Винаги е удоволствие да се работи с теб) Хорошо провести время и поздороваться со своим отцом. (Приятно изкарване и поздрави на баща ти!)
Двамата пообиколиха малко, говориха с още няколко човека, но работата беше свършена, а им беше и скучно и решиха да си тръгнат. Докато чакаха да им докарат колата, Вивиан усети дулото на пистолет в гърба си.Някой удари Кристиян и той загуби съзнание.
-Госпожице Дерексън, искате ли да ме придружите до едно място? Кристиян ще остане тук? - Господин Смит, не мога да кажа, че чувствата ни са взаимни!
-Може ли само да проверя пулса на Кристиян? - тя се наведе и незабелязано сложи флашката под ризата му. Огледа се, но хората на Смит бяха доста.
-Да тръгваме Вивиан, имаме да си говорим за нещо!
Качиха я в една лимузина и отпрашиха на някъде.
След няколко минути Кристиян се свести, огледа се и навърза нещата, извади си телефона и набра г-н Дерексън
-Отвлякоха Вивиан!Много бяха, господине, не можахме да се справим. Бях зашеметен, но не знам как Вивиан е успяла флашката е у мен, а телефона й е оставен до мен. - Кристиян пипаше мястото на удара
Докараха колата и той я подкара с мръсна газ!
Пристигна в имението и бягайки влезе в кабинета на Нейтън!
-Разказвай! - Нейтън нерво пушеше
Кристиян му разказа всичко, от началото до края!
-Кучи син, ще съжалява, че се е родил! - Нейтън удари по бюрото си
-До час всички наши хора да са тук! След час ви искам всички, без Неро, в двора! - Нейтън излезе от кабинета си
Кристиян звънна на Мира(жената, която ръководеше телохранителите), обясни й ситуацията, до час градината беше пълна с въоръжени мъже.
Нейтън излезе в градината.
-Ще бъдете разпределени по тройки, на всяка група ще бъде даден адрес, отивате търсите Вивиан, останали живи да няма. Искам я вкъщи жива! Екшън!
Кристиян ги раздели, раздаде им адреси и те тръгнаха.
Нейтън се влезна в спалнята им и събуди Дориана.
-Ри, събуди се, скъпа! Трябва да ти кажа нещо! - погали я по бузата
- Нейт, какво се е случило? - Тя го погледна уплашено
-Отвлякоха Вивиан, но вече я търся! - прегърна я той.
-Господи, детето ми! Нейт, обещай ми, че ще я прибереш жива. - Дориана го гледаше в очите
-Света ще обърна, но ще я прибера жива! - целуна я по челото.
Хората претърсваха дадените им адреси, цялата нощ и целият ден, но следа от Вивиан нямаше. На втората нощ, телефона на Нейтън звънна.
-Дерексън, дъщеря ти е при мен! Искам 10 000 000 $ до 1 час! - мазен глас се чу в слушалката
- Имаш ги! Кеш или по банков път? - изплю Нейтън
-Естествено, че кеш! След час на пристанището! Не закъснявай! - линията прекъсна!
-Кристиян, ела в кабинета ми, бързо! - Нейтън му се обади
След 5 минути Кристиян влетя.
-Искам тази нощ Цербера да бъде безпощаден! - Нейтън го гледаше с кръвясали очи
Нейтън отиде до една стена, натисна леко определеното място и се отвори врата. Влезнаха с Кристиян, започнаха да броят пари и да ги слагат в сакове.
Когато бяха готови изнесоха саковете и ги натовариха в багажника, на един брониран джип, качиха се и те. Тръгнаха с още 3 джипа пълни с въоръжени до зъби мъже.
Пристигнаха на уреченото място.
Когато видя състоянието, в което беше Вивиан, очите на баща й се напълниха със сълзи. Цялото й лице беше в синини и кръв, очите и бяха затворени, с лилав цвят, където се виждаше тялото й, всичко беше в синини и драскотини. Гледката беше потресаваща.
- На татенцето май му стана жал? - с мазен глас изрече Смит
- Ето ти парите, връщай ми детето и напусни планетата! - съскаше Нейтън
-Ок, ако може сама да дойде при теб?
-Вив, ела тате, хайде да си ходим в къщи! Ще си вземеш топла вана, с Ник ще се гушкате. Хайде, детето ми ела! - Нейтън говореше на дъщеря си
Вивиан леко вдигна глава, опита се да стане, но не успя. Опита втори път и успя, бавно започна да движи краката си, олюля се и падна, но продължи на лазейки.
- Ела, Дяволче, да се прибираме, Ник и Теса са много притеснени за теб! - Вивиан беше на два метра от него.
-Сега, Дерексън, ще пратя човек да му дадеш парите. - изплю Смит.
-Прати някой да ги преброй и направо ги взимай  с джипа-Нейтън беше бесен.
Кристиян се спусна прегърна Вивиан, прегърна я и я качи в джипа. Сърцето му се късаше като я гледаше. Докато се качваше на шофьорското място само изкрещя
-Всички живи ги искам в подземието, Смит също и отпраши. През това време Нейтън се беше качил и той отзад при Вивиан. Обади се на жена си, че се прибират с Вивиан, лекаря да ги чака в стаята й.
Пристигнаха в имението, Дориана и Никалъс ги чакаха отпред.
- Шибани, кучи синове, ще горите в ада-Ник, побесня като видя Вивиан
-Детето ми как си? - плачеше Дориана
-Жива! - едва отговори Вивиан
Качиха я в стаята й, доктора я прегледа.
-Как е тя, докторе? - Дориана и Ник, попитаха в един глас
- Изморена, понатъртена и посинена. Ще й включа една система, за да я подсиля. Полазалеца на дясната й ръка е счупен, ще го шинирам. Като изключим това е добре. Отивам до линейката за шина. - Лекаря излезе.
Нейтън влезе, заедно с Кристиян.
- Как е тя, Ри?
Дориана повтори думите на лекаря.
Очите на Вивиан бяха лилави и отекли и тя не можеше да ги отвори.
-Въпреки, че не ви виждам, ви чувам. Добре съм, е малко ме боли тук там, но съм добре. След като ми шинира пръстта искам да се изкъпя и да поспя. Излизайте всички, мамо само ти остани, да ми помогнеш! - Вивиан се отпусна назад. Лекаря се върна, шинира пръста и след като изтече системата си тръгна. Дориана помогна на дъщеря си, да се съблече,помогна й да се изкъпе, облече я и излезна.
-Ник, вика те. Поспете имате нужда! За училището не се притеснявайте, ще уредим всичко.
-Нейт, благодаря, че ми я върна жива. - прегърна съпруга си
-Кристиян също има заслуга, без него и хората му нямаше да я намерим! - Нейтън стисна ръката на Кристиян.
-А сега е ред за отмъщението на Цербера! Долу в подземието са Смит и трима от хората му. Предлагам да ги оставим до обяд в неведение, а после ще си поиграя с тях! - предложи Кристиян
- Мисля, че Вивиан ще иска да си поговори със Смит, така че да го оставим на нея! Мисля, че и Ник няма да мус остане длъжен! - Нейтън тежко седна на стола си.
- Туджаров, остарявам вече. Ще ми обещаеш ли, че ще си винаги до Вивиан?
- Докато съм жив, г-н Дерексън! - Кристиян седна й той
-Мисля, че е време да започнеш да ме наричаш Нейтън? - погледна го той
-Добре, Нейтън! Може ли да ида да си взема душ, целият съм кървав, потен и миризлив! - погнуси се Кристиян
- Бягай, момче, свърши добра работа днес. Почини си, утре като стане Вивиан ще говорим!Кристиян се прибра в стаята си, взе си душ, легна и на секундата заспа. През това време Ник, седеше на леглото на Вивиан и я наблюдаваше.
- Ще ти дам снимка, стига си ме зяпал! Ще останеш ли при мен или ще си ходиш? - Вивиан се опита да си отвори очите
-Естествено, че ще остана при теб! - Ник се съблече и леко прегърна Вивиан. Страх го беше, да не я заболи. Тя се сгуши в него и заспа. Ник остана буден още малко, но и той заспа, не беше спал откакто разбра за отвличането й. Притеснението го беше смачкало.