ДЯВОЛЧЕТО (Завършена)

Теса

- Хайде, Вив, да се разходим. Джордж и Питър ще дойдат след малко-хванаха се за ръка и тръгнаха из Мола.
- Теса, мисля, че е крайно време да ми разкажеш за Джордж?
- Ами, нали винаги съм ти казвала, че харесвам едно момче, от горния клас, е това е Джордж! От 1 година го харесвам, а най- хубавото е, че се оказа, че и той ме е харесвал, не от една година, но от няколко месеца. Снощи доста си говорихме, само говорихме и се гушкахме. Разбрахме се да сме заедно и каквото стане.
- А ти и Питър, какво мислиш?
- Ох, страх ме е, но ще трябва да говорим сериозно, ако искаме да сме заедно.
Телефона на Теса извибрира
- Тес, в кафето сме. Вие къде сте?        Джордж
Момичетата тръгнаха към кафето, сърцето на Вивиан се беше свило. Щеше да обясни всичко на Питър и оставяше на него да реши, дали ще са заедно.
Влезнаха в кафето, момчетата бяха седнали и разглеждаха телефоните си.
- Виж, Джордж, намерих я във Facebook,леле какви рокли е моделирала. Уникална е човече, не ми пука каква е, Моя е! Тук я има по бански, брат съвършена е. Оф, този Кристиян, като лепка е....
- Здравейте, момчета! - те се направиха, че не са чули разговора им
Всяко момче гушна приятелката си и седнаха.
- Как си, любов? - Питър целуна Вивиан
- Трябва да говорим, любов! Тук ли предпочиташ или на саме?! - Вивиан изглеждаше притеснена
- Давай тук, тайни от брат ми нямам, а предполагам Теса е наясно с нещата.
- Добре! Да наистина майка ти е права, бащите ни са мафиоти, Теса не върши лоши неща, но аз да! Правила съм много лоши неща, не се гордея, но живота ми е такъв. Ще те разбера, ако решиш да не сме заедно, мисля, че когато си тръгна ти ще ме забравиш и ще продължиш с някое добро момиче. Аз ще продължа живота си както до сега, докато...... Не умра. Както ти каза майка ти, провери в Интернет, има доста верни неща и реши. Но просто аз съм такава, родена съм такава.
- Вив, любов, не ми пука, аз искам да съм с теб, влюбен съм в теб и друго не ме интересува. - той я прегъна
Влюбените си говореха и се смееха, в този момент Кристиян влетя в кафето и крещеше да залегнат. Скочи върху Теса  и Вивиан и ги покри с якето си. Обърна масата и скри и момчетата. Дъжд от куршуми заваля около тях. Вивиан извади от чантичката си пистолет и с Кристиян отвърнаха на огъня. В следващия момент, се чуха нови изстрели и всичко приключи. До тях се приближи мъж, подаде ръка на Вивиан и каза
- Госпожице Дерексън, добре ли сте? А вие госпожице Майкълс?
Теса, Питър и Джордж гледаха уплашено, докато Вивиан и Кристиян, ритаха нападателите им и ги претърсваха.Телефона на Кристиян звънна и той вдигна
- Ало, господин Дерексън, да тя е добре, невредима е. Косъм не падна, знаете, че за нея ще дам живота си. Да знам, че за това ми се плаща, но... - Кристиян гледаше Вивиан и очите му се напълниха със сълзи. Той затвори телефона и тръгна към нея. - Дяволче, всичко ще ти обясня. Когато баща ти разбра за нашето приятелство, повика ме и ми предложи. Предложи ми да бъда твой бодигард под прикритие. За теб бях готов на всичко,ти си моята сестра, която никога не съм имал. Това за мен беше една изключителна възможност да съм винаги с  теб, да те пазя. Моля те прости ми, че скрих това от теб.
Вивиан прегърна Кристиян
- Повече никакви тайни!
Тя тръгна към останалите
- Тес, Питър, Джордж, как сте? Съжалявам, че трябваше да преживеете това, Питър сега ще те разбера, ако се откажеш от мен?!
- Ти сериозно ли? Това беше много яко! Още 100 такива неща да преживея, не бих се отказал от теб! - прегърна я и целуна.
Обградени от охрана, момичета и момчетата напуснаха Мола. Закараха ги в дома на Теса. Наредиха им да не излизат до сутринта, докато всичко утихне. Родителите на Теса и Марк се прибраха след половин час. Уплашени, но щастливи, че те са невредими. Марк също се прибра с охрана.
- Момчете, обадете се на родителите си и им кажете, че ще спите къщи. Моля не казайте какво се случи, за да не се притесняват- майката на Теса нареди на икономката да оправи стаи за гостите.