ДЯВОЛЧЕТО (Завършена)

Живота Е Кучка

Вивиан се стресна от изстрела , който се разнесе из имението. Както беше облечена по тениска и бикини, взе пистолета си от нощното шкафче и излезна от стаята си. Охраната викаше долу, майка й  се показа от стаята си.
-Баща ти го няма! - в очите й имаше сълзи
-Влез в стаята си и се заключи! - Вивиан затича по стълбите надолу
-Някой чу ли, от къде дойде изстрела? - Кристиян само по боксерки и два пистолета стоеше във всекидневната
-Всички да се разпръснат, Майк виж камерите! - Вивиан крещеше
Охраната се разпръсна и започна да претърсва къщата.
-Баща ми къде е? - Вивиан тръгна към кабинета му
С влизането в кабинета Вивиан изпищя и се свлече на пода. Кристиян влетя в кабинета и започна да псува.
-Мамка му, Нейтън, ти нормален ли си?
Чули крясъците, всички от охраната влезнаха на бегом в кабинета.
Започна страшна суетня, Кристиян провери за пулс, но такъв липсваше. Рут се обади на лекаря, но той само потвърди смъртта на Нейтън, беше се самоубил с изстрел в главата.
Лекаря постави успокоително на Дориана, къщата започна да се пълни с хора. Теса и Джордж пристигнаха първи, след тях пристигна Ник, после дойде и Марк, заедно с момичетата. Вивиан беше седнала на земята, Ник я беше прегърнал и тя се беше облегнала на гърдите му и хълцаше,изведнъж скочи и потърси Майкъл.
-Майк, покажи ми камерите от кабинета! - тя тръгна към стаята на охраната
Майк натисна няколко бутона и гледката, която се появи на екрана, вцепени Вивиан.
Нейтън отвори лаптопа си, прочете нещо, след което отвори чекмеджето на бюрото си, извади пистолета си и просто се гръмна.
Вивиан изтича отново в кабинета на баща си, отвори лаптопа и видя какво беше прочел баща й. След като го прочете, Кристиян го изтри, но така, че и най-големият хакер да не може да го възстанови.
- За това не искам НИКОЙ да научава НИКОГА! - Вивиан се свлече на пода
-Това ще умре с мен, Вив! - Кристиян я притегли към себе си
Когато започна да се развиделява Вивиан, Ник и Кристиян започнаха да уреждат погребението. Теса и Рут бяха в кухнята, приготвяха поредната доза кафе, а и закуска, все пак трябваше да хапнат.
Дориана, която беше като надрусана се появи във всекидневната.
-Защо го е направил? Той сам или някой го е убил? - тя се свлече на дивана
-Не знаем, мамо! Но сам е сложил край на живота си! - Вивиан прегърна майка си
-Не е оставил нищо, което да обяснява постъпката му или поне да се сбогува? - Дориана гледаше дъщеря си в очите
-Не, мамо, нищо! - Вивиан избърса сълзите си
-И сега какво ще правим? - Робърт влезна и той
-Като за начало  да хапнем! - Теса се появи на вратата
-Аз излизам! - Вивиан скочи, взе произволни ключове и побегна
Ник понечи да тръгне след нея, но Кристиян го спря.
-Недей, знам къде отива! Нека я оставим за малко сама. Трябва да е сама, за да пусне сълзите си на воля, до сега само ги спира, за да е силна! - Кристиян го прегърна през рамото
След като излезна от имението с мръсна газ, тя отиде на плажа, имаше едно място между скалите. Тя идваше винаги тук, когато искаше да е сама.
Седна на влажният пясък и пусна сълзите си. Започна да крещи.
КУЧИ СИН СИ ТИ, ЗАЩО ГО НАПРАВИ, ЩЯХМЕ ДА СЕ СПРАВИМ ЗАЕДНО С ВСИЧКО. СЕГА МЕ ОСТАВИ САМА, ДА СЕ ОПРАВЯМ С ВСИЧКО, ДА СЪМ МЪЖА В КЪЩАТА. БИЗНЕСА ТРЯБВА ДА ВЪРТЯ, С КРЕТЕНИТЕ НИК И ПИТЪР ТРЯБВА ДА СЕ ОПРАВЯМ. ТЕСА СКОРО ЩЕ РОДИ, КАК ЩЕ СЕ ЗАРАДВАМ НА БЕБОКА. ЗНАМ, ЧЕ КРИСТИЯН ЩЕ Е ДО МЕН, НО ТИ СИ МИ ВСИЧКО, ТАТЕ! ЗНАМ СИЛНА СЪМ, НО МАМА Е РАЗВАЛИНА, РОБЪРТ ВЯТЪР ГО ВЕЕ НА БЯЛ КОН. СЕГА ВСИЧКИ БОСОВЕ, ЩЕ СЕ ОПИТАТ ДА МЕ СМАЧКАТ, НО ЗНАЕШ ЛИ ТАТЕ, АЗ ЩЕ ГИ СМАЧКАМ. ТИ ОТГЛЕДА БОЕЦ, КОЙТО НЕ СЕ ПРЕДАВА, АЗ НЯМА ДА СЕ ПРЕДАМ КАТО ТЕБ, БАЩА МИ. АЗ СЪМ ДЯВОЛЧЕТО И ЩЕ ПОКАЖА НА ВСИЧКИ, ЧЕ С МЕН НЕ МОЖЕ НИКОЙ ДА СЕ ЕБАВА. ДНЕС ПЛАЧА ЗА ПОСЛЕДНО, ОТ УТРЕ СЪЛЗИТЕ МИ ЩЕ СА САМО ОТ РАДОСТ. МОМИЧЕТО НА ТАТИ УМРЯ, ДА ГИ ПАЗИ ВСИЧКИ ОТ ГНЕВА НА ДЯВОЛЧЕТО.
Вивиан избърса очите си, запали една цигара и видимо успокоена се качи в колата си и отпраши към имението. Когато паркира колата в двора, родителите на баща й тъкмо пристигаха.
-Къде е баща ти, Вив? - баба й Ив, видимо неадекватна хвана Вивиан за ръката
-В моргата! - Вивиан погледна баба си със зачервени очи
Възрастната жена сложи ръка на устата си и се свлече на земята, охраната се спусна и я вдигна. Когато влезна в имението видя адвоката на баща си, който говореше с майка й.
-Трябва да ви кажа нещо! - той с жест ги помоли да се съберат
Вивиан седна в краката на майка си и се вгледа в адв. Стоун.
-Съжалявам за загубата ви, но това е мое задължение! Да ви споделя последната воля на клиента си. Знам, че погребението не е минало, но такава е волята на клиента ми! - адв. Стоун извади няколко листа от куфарчето си и зачете
"Семейство, щом слушате това, значи не съм сред вас. Ще бъда точен и ясен, предполагам ви е мъчно за мен?
Пределно ясно е, че бизнеса оставям на Вивиан. Кристиян и Никалъс обещаха да са до нея, независимо от всичко и всички.
Всеки един от вас, при моята смърт получава дял от състоянието ми. Адв. Стоун ще ви даде информация за състоянието на банковата ви сметка.
Адвоката подаде на всеки по един лист с информацията.
Вивиан, боецо мой! На теб разчитам за всичко, ти си главата на семейство Дерексън от този момент. Не се оставяй да те смачкат, мачкай на ред, научи босовете да те уважават.
Кристиян знам, че с Ник ще сте до нея, макар че Ник малко сгафи, но знам, че я обича, повече от живота си. Крис бъди дясната й ръка, Ник бъди лявата й ръка. Пазете я момчета, обичаите я.
Тримата бъдете задружни и не позволяваите нещо да ви раздели, вие сте силата. Не искам да плачете, живота продължава, изживейте го, че е само един. А сега погребете ме и сложете по една усмивка на лицата, знаете, че враговете ни само това и чакат, да ни видят сломени. Ри, мила моя, намери си другар в живота, децата ще си хванат своя път, недей стоя сама!
Обичам ви всички! Горе главите! Ще ви чакам от другата страна, но когато станете на преклонна възраст. Винаги ще съм до вас и ще ви помагам.
                       ВАШ НЕЙТЪН ДЕРЕКСЪН
Адвоката събра листовете, сложи ги в куфарчето и си тръгна.
-Шефке!? - Майк се приближи към Вивиан - От днес с момчетата сме на вашите заповеди! - зад Майк застанаха всички момчета от охраната на имението.
-Благодаря ви много, това значи много за мен и семейството ми! - Вивиан стисна ръцете и прегърна всеки от гардовете.
-Всичко е уредено за погребението утре! - Кристиян я прегърна
-Благодаря ти, Туджи! Без теб съм за никъде! - Вивиан се сгуши в него
До вечерта пристигна и майката на Дориана, родителите на Теса и Марк, както много приятели и роднини. Много го от босовете, с които Нейтън беше в приятелски отношения пристигнаха през нощта. Никой от тях не вярваше, че Нейтън е сложил край на живота си. Александър стоеше с наведена глава и чаша с водка в ръка и гледаше в нищото.
-Нейтън, ти си кретен! Заклевам се тук пред мъртвото ти тяло, че в мое лице Вивиан има най-големият защитник. Аз и моите хора ще я защитаваме до последен дъх! - вдигна и изпи водката да един дъх
-Александър, аз също се заклевам във вярност на Вивиан! - Хамдан седна до него
-Сега ще се опитат да я разкъсат, нали знаеш, Хамдан? - Александър си наля ново питие
-Само през трупа ми! - Хамдан си дръпна от пурата
-Както и през моя! Франсиско, Матис, Хуан, Миша, Танака, италианците, българите, Махмуд и още няколко са на нашето мнение. Но да не забравяме, че Цербера е зад нея, а и тя е кучка, да ме извинява! - Александър потърси с поглед Вивиан,видя я сгушена в прегръдките на Теса. Кристиян помоли лекаря да приспи Вивиан, което се оказа трудна задача, но Кристиян, Ник и Яс я удържаха, за да й бие доктора приспователно.
-Вивиан ще поспи 2-3часа,легнете и останалите, че деня ще е дълъг! - Мич се изправи в трапезарията
Послушаха го и всеки се настани на някъде.
-Ах, вашата, мама! - Вивиан се изправи в леглото си, установи, че е спала 3 часа. Стана, взе си душ и се преоблече,с бързи крачки слезна долу, Рут й направи кафе и сандвич. Вивиан изпи кафето с няколко цигари, но отказа сандвича.
-Яж, че ще припаднеш! - Ник влезе в кухнята
-Пф, прав си! - тя отхапа от сандвича, но след 3 хапка го остави
-Къде е мама? - Вивиан погледна Рут
-С г-жа Нат са в градината!
-Отивам при тях! Вивиан взе още едно кафе и цигарите и излезна
-Мамо, как си? - тя седна до майка си
-Лекаря ми даде някакво хапче и съм не знам как! - Дориана прегърна дъщеря си. - Ти готова ли си да поемеш всичко?
-Родена съм готова! А и Кристиян ще е до мен! - Вивиан се опита да се усмихне
След като мина погребението, в късният следобед Вивиан влезна в кабинета на баща си. Седна на стола му,огледа се, прокара ръка по бюрото и се облегна назад.
- Вивиан Дерексън, Дяволчето, босът на мафията в Америка. - запали си цигара и след като я изпуши сложи глава на бюрото.
- Няма да се предам,няма да те предам тате, аз съм силна! - неусетно е заспала
Кристиян я наблюдаваше на камерата, влезна, леко я повдигна, сложи я на дивана и я зави.
-Ще бъда до теб до сетният си дъх, рамо до рамо в добро и лошо! - Кристиян я целуна по челото и излезна

Какво е пишело на лаптопа, за да накара Нейтън да сложи край на живота си?

Ще се справи ли Дяволчето с новата си роля?