Неустоима жена

3 глава

СЕВАР

Да имам аз и лудата жена! Тя представи по-добри бойни изкуства от всеки от охраната. Успя да повали мъж, голям два пъти колкото нея само с три удара. И още по-луда беше да тръгне да бяга от мен на токчета. Просто нямаше шансове, дори и да беше с най-удобните си маратонки. Отделно, че токчетата ѝ се чуваха. Но можех да си призная едно - за жена на токчета бягаше изумително добре и изненадващо бързо. Но нямаше да я оставя да избяга, както си мислеше. Трябваше ми съвсем малко да ускоря, за да я настигна. Точно щях да я хвана, когато залегна и отскочи в страни, оставяйки ме в изненада от толкова бързите ѝ реакции. Тя вече бягаше в противоположната ми посока, а аз умствено я похвалих за уменията, които демонстрираше. Обичах откачени жени. Просто бяха различни от другите.

— Откажи се! Дори с маратонки нямаш шансове да ме надбягаш, камо ли с токчета. – извиках след нея, без дори да бъда задъхан, защото това за мен буквално беше един джогинг.

— Прав си! – тя спря рязко и точно когато спрях на няма и метър от нея, тя вече беше събула едната си обувка, със стряскащо дълъг и остър ток, и беше стиснала здраво обувката в ръката си, с цел да я използва за оръжие. Тя също не беше задъхана, което честно казано не ме изненада, щом огледах стройната ѝ и в същото време апетитна фигура. – Всяко твое грешно движение ще ти коства поколението. Затова, ще ме оставиш да си тръгна и никой няма да пострада.

— Обичам си поколението, моля те, не го закачай по този начин, защото боли.

— Знам, че боли. Вие мъжете сте такива слабаци. – измрънка, обаче все още не сваляше токчето от ръката си.

— Мога да се съглася с това. – свих рамене, защото това беше самата истина. – Но пусни токчето, обуй го и ела с мен.

— Да не мислиш, че ще те послушам, господин "Мога да те командвам, само защото имам топки"?

Мамка му и каква дръзка жена! Харесваше ми това отношение. Повечето мъже биха се вбесили от подобно поведение, но не и аз. Мисля, че вече достатъчно бях свикнал на подобни думи срещу себе си. Бях си изградил някакъв имунитет и въобще не ми пукаше. Даже май ме възбуди. Кестенявата ѝ начупена коса беше рошава, тъмните ѝ очи блестяха на слабата светлина от уличните лампи, а устните ѝ бяха изпънати в права линия. Ръката ѝ здраво държеше обувката и определено нямаше намерения да я пусне. Веднага забелязах ноктите ѝ, лакирани вероятно в червено. Не бяха нито прекалено дълги, нито прекалено къси. Бяха перфектна дължина и във форма бадем. Обичах такива нокти. Много хубаво драскаха гърба ми.