Неустоима жена

31 глава

Vote/Comment ❤️

ЯНИЦА

Минаха две седмици откакто живеех със Севар. През деня аз бях на работа, а през вечерта той. Отделно, че и той оправяше всякакви документации през деня и ако нещо не му беше ясно - аз му обяснявах. На дълго и на широко му разясних нещата, за да му бъдат пределно ясни. Реши, че нямаше да се откаже от наследството си, както си мислеше да направи и, че все пак ще се опита в този бизнес. В последно време ни натоварваха с доста работа в студиото и това ме изтощаваше добре. Като се върнех от работа, правехме един рунд със Севар (в повечето случаи в банята), тъй като аз се връщах от работа и исках да се изкъпя, а Севар просто търсеше как да се навре при мен, докато съм гола и използваше оправданието "преди работа". Не се оплаквах, но понякога му се налагаше да ме носи до леглото. Той не, че се оплакваше, даже го правеше на драго сърце. Днес обаче беше събота и Севар вече напираше да се види с майка си. Уважих желанието му и най-накрая отидохме да се видим с нея.

Севар беше притеснен относно това как щеше да реагира на мен. Жената живееше в малка китна къщичка в малко селце близо до Русе, в което Севар беше израснал. Беше ми интересно да го видя. Всичко тук беше хубаво! За първи път виждах толкова подредени и спретнати къщи в България. Е, повечето тук бяха хора на възраст, но все пак наистина ми достави удоволствие да се наслаждавам на градинките им.

— Я го виж, моето момче какво голямо е станало! – сравнително ниска и весела жена ни посрещна на портичката, през която аз още оглеждах градинките им. Мамка му, те бяха като в приказка! – Какво стоиш като изгонен от собствения си дом? Влизай! Влизай! Оооо, и приятелка си докарал, чудесно! – тя ни отвори и веднага придърпа Севар да го прегърне.

Беше очарователна гледка. Направи ми впечатление, че жената беше с очи в нюансите на синьото, а тези на Севар бяха кафяви. Тези на Вячеслав Балов бяха същите. Майка му го целуна по перфектно гладките му бузи (защото го накарах да се избръсне и рязко се подмлади и стана шестнайсет годишен; защо мъжете се подмладяваха толкова, когато махнеха брадите си?) и ги ощипа.

— И ти ми липсваше, мамо! Много работа. Знаеш. – усмихна ѝ се топло, а сините очи на майка му веднага ме стрелнаха.

— Въх, момчето ми каква хубава булка ми е донесъл! То високо, то слабичко, то красиво! Ела, моето момиче! – тя ме придърпа към нея, а аз нямаше как да не се усмихна носталгично на това. Тя беше майката, която аз никога не съм имала и това... това стопли душата ми. Особено щом ме прегърна и целуна по челото. Това беше... толкова приятно. Мамка му, можех да живея с това постоянно. – За теб миличка съм или "мамо" или Гери.