Неустоима жена

37 глава

Истерясвах! Подаръците продължаваха, съобщенията ставаха все по-зловещи и по-зловещи. Криех ги, за да не ги види Янис. Беше минала седмица, а с нея и седем бели подаръчни чантички, със седем писма все по-зловещи и по-заплашителни, адресирани до мен и дъщеря ми. На всяко тракване подскачах, както и звука от затварянето на асансьорната врата, ходех на нокти, не смеех да спя. Имах видими торбички под очите и ги криех с обилно количество грим, преди Янис да дойде и да ми донесе нужните неща за деня или седмицата. Като цяло се грижеше за нас и нашето удобство, все питаше дали всичко беше наред, дали да не оправи нещо, което аз не мога, но все му отказвах. Бях на ръба на силите си и едва се грижех за Сия. Отново залитах, което докторите казаха, че е от недохранване и тогава Янис ми чете голяма лекция в колата, след което ни заведе на ресторант и ме накара да изям обилно количество храна. Но сега нито можех да се храня, нито можех да приемам течности. Стомаха ми постоянно беше свит на топка.

Случайно влязох в интернет да прегледам нещо за работа, когато една статия грабна вниманието ми.

"Законните синове на покойния бизнесмен Балов, се отказаха от всичките му фирми и пари, след което изчезнаха безследно"

Цъкнах на статията и започнах да я чета. Това реално беше втори случай с тези имоти и пари. Какво се случваше?

"Братята Красимир и Веселин Балови се отказаха от наследството на покойния си баща. Двамата са имали странно и нетипично държание, когато са говорили с адвоката. Не става ясно обаче на кого се прехвърля цялото наследство на покойния бизнесмен. Два дни след като двамата братя се отказали от наследството изчезват безследно, заедно с една от колите им. Никой не знае къде са, нито могат да проследят телефоните им. МВР пусна братята Балови за общонационално издирване, но изглежда така, сякаш са се изпарили. Майката на двамата братя е подала сигнал в полицията, че някакъв мъж се е навъртал пред дома им и често искал да говори със синовете ѝ. Лилия Балова описва мъжа като голям, едър и мускулест, висок около метър и осемдесет, на между тридесет-четиридесет годишна възраст, с прошарена коса, винаги намръщен, ходещ с черни очила, черен панталон и черна риза. Забелязан е да носи и оръжие. От този мъж също няма нито следа, нито каквато и да било друга информация. МВР работи по случая."

Цялата изтръпнах. Бях виждала мъж с подобно описание да се върти пред моя блок. Може би наистина бях в смъртна опасност, както и дъщеря ми. Какво се случваше? Защо все на мен? Защо просто не ме оставеха да си живея живота спокойно. Не правех нищо на никого. Ръката ми сама започна да търси телефона и преди да се усетя вече набирах Янис. Изправих се на треперещите си крака, за да погледна през прозореца. Излъскан черен Мерцедес S класа беше спрял пред моя вход и беше на аварийни. Не можех да видя хубаво регистрационния му номер, обаче не беше български и в това бях милиард процента сигурна, защото беше жълт. Погледнах по-надолу и видях онзи мъж, описан в статията да се разхожда напред-назад пред входа ми.