Неустоима жена

8 глава

ЯНИЦА

Беше ми горещо. Не помнех да си бях пускала климатика. Размърдах се. Какво беше това на което лежах? Не беше моето легло. В никакъв случай не беше то! Това нещо беше една идея по-твърдо от него. Завъртях се и метнах проклетото одеало, което беше на мен. Цялото ми тяло приветства хладнината, която го полази и това ме накара малко да се усмихна. Усещах, че бях само по бельо, но единственото което помнех беше Севар в дискотеката, който ме караше да отида някъде с него. Оттам вече нищо не помнех. Явно все пак си бях намерила с кой да се чукам, макар и в спомените ми да нямаше нищо такова. Кой знае колко пияна съм била. Не за първи път се събуждах в различно легло от моето без да имам представа къде се намирах. Беше обичайно за мен. Пък и винаги като пиех алкохол и после търсех с кого да се чукам. Не знам, но ми действаше възбуждащо. Нещо като виагра. Не ми се мислеше какво щеше да стане ако приемех виагра. Тежко му и горко на най-близкия мъж до мен.

Надигнах се от леглото и разтрих очи. Все още ми беше сънено и ми трябваше време да се ориентирам къде се намирах. Огледах стаята. Не беше голяма. Всъщност, беше мъничка. Леглото също не беше кой знае колко голямо. Стените бяха в бяло и сиво. Леглото беше опряно в бялата стена, а срещу него имаше голям гардероб и едно малко бюро на което имаше няколко тефтера. Срещу леглото се намираше и малък плазмен телевизор. Определено доста скромна стая. За някой това може би беше нормалното. Бях на ясно, че не всичко бяха свикнали на лукс като моя. Изправих се и видях вратата, която се скриваше от гардероба. Беше само една. В моята стая имах три врати - една за гардеробната, една за банята и една, за да изляза от стаята ми. В началото ми се случваше да ги объркам и затова бях си сложила надписи кое какво е. До ден днешен седяха на вратите, но не мислех и да ги махам. Изненадах се колко беше ниско това легло. Не обърнах внимание. Вместо това се огледах, за да потърся роклята си. Която така и не виждах в тази малка стая. Докато се оглеждах, чух някаква врата да се отваря и да се затваря.

Мамка му!

Хвърлих се на леглото и покрих бегло тялото си с одеалото. Не знаех защо инстинктите ми ме накараха да направя това. Затворих очи, правейки се на заспала, но в същото време слуха ми беше на шестнайсет. Чувах стъпките му. Бяха тежки. Беше едър мъж. Мина покрай стаята и отиде в друга, до тази стая. Нямах представа какво имаше там, но и сякаш не исках да разбирам. Правех се на заспала щом чух и вратата на спалнята да се отваря. Можех да доловя мъжкият парфюм, който ми беше познат, но точно сега не можех да се сетя на кого ми напомняше.