Неустоима жена

11 глава

СЕВАР

Аз бях най-щастливото копеле на света. Успях да правя секс с Яница без някой да ни прекъсне. Това беше повече от хубаво. Бях щастлив. И на другия ден отидох с усмивка в залата да тренирам. Тимо ме видя от далече и видях мръснишката усмивка, която пропълзя на лицето му. Исках да го ударя. Но му бях толкова благодарен, че беше направил така, че никой да не ни прекъсне. Дължах му много.

— Някой е много весел днес. – избъзика ме Тимо, а аз му вдигнах среден пръст, което за нас беше като поздрав. Той се засмя и ми хвърли лентите за ръце. – Живота е много по-хубав сега, а?

— Дяволски хубав. – не можех да спра да се усмихвам, но въпреки това започнах да увивам лентите около юмруците си, по които отделно имах бинт от вчеращната тренировка. – Чувствам се жив и пълен с енергия.

— Знам чувството. Е, при тебе вече трябва да бъде в пъти по-силно усещането, защото това е бил почти месец, брато. Месец?! Как си оцелял искам да знам. – попита ме и продължаваше да ме гледа с любопитство.

— Просто не изпитвам нуждата пениса ми да е наврян някъде другаде, освен в гащите ми. – признах и наистина беше така.

Аз не бях някакъв плейбой или нещо от сорта. Бях най-обикновен мъж с нормален живот. Веднъж или два пъти на седмица ми стигаше. Какво повече можех да искам от живота? Не е като да не получавах и женско внимание, но не се възползвах от него. Само когато имах нужди. Дори и тогава не си позволявах особено. Продължавах да вярвам, че някога щях да намеря и моята любов. А не някакви курви, които се чудеха как да ми изневерят иззад гърба. Не можех да си простя, че си бях губел времето с подобни жени.

— Това е странно. На нов вид наркотици ли си? – попита, а аз го сръгах в ребрата, което го накара да иззохка. – Добре де, просто питах. – той вдигна ръце във въздуха сякаш се предаваше и щом се увери, че нищо друго нямаше да му направя го свали. – Днес няма да блъскаш като ненормален, нали?

— Не. Днес ще го карам по-спокойно. Душата ми е в покой. – щом увих лентите си около ръцете, взех и ръкавиците, за които се зачудих дали да слагам, тей като днес щях да го карам лежерно.

— Така ми харесваш повече. А не като беснееше наляво-надясно, заради някаква пичка. – коментарът му ме накара да се намръщя, макар и да знаех, че това си беше самата истина.