Неустоима жена

27 глава

Vote/Comment ❤️

На другия ден Севар ме събуди с кафе и кроасан с шоколад. Излишно беше да казвам как ми светнаха очичките щом видях това, но ми трябваше време да се разсъня. Бях му благодарна, че си беше вдигнал задника и отишъл да вземе храна. Обаче забелязах, че нещо се беше умълчал. И не се усмихваше, както по принцип. Бях седнала гола в леглото и си пиех кафето и отхапвах лениво от кроасана, но се наслаждавах на шоколада. Всяка жена обичаше шоколад.

— Какво има? Нещо... има нещо което не ми казваш. – най-накрая го заговорих, а той тръсна разсеяно глава и погледна към мен.

— Какво? – избоботи неразбиращо.

— Какво има? И не ми минавай с номера "нищо ми няма; добре съм". Защото виждам, че има нещо. – подканих го и отпих от кафето си.

— Еее... – измечи и се загледа в кафето си. – Мислех си някои неща. – проговори и ме погледна, с което разбра, че няма да се задоволя само с това. – Мислех си, че е време да се видя с мама. Трябва да поговоря с нея сериозно. Да попитам какви са тези работи. Какво въобще се случва. Защо аз?! Както се казва, аз дори не познавам този човек. Как така изведнъж наследявам неговите имоти и всичката отговорност, която е носил? Аз още гащите не мога да си обуя на правилната страна, пък бизнес ще управлявам. Как... как става това? Как си го представяш.

— Севар, стига. – скастрих го, а той ме погледна виновно. Усмихнах му се извинително, защото все пак той не беше виновен за нищо и не трябваше да му държа такъв тон, но вече ми ставаше жал за него. Та той не спираше да го мисли това. – Успокой се. Всичко ще бъде наред. Защо продължаваш да си тормозиш хубавата глава за подобни неща? – спрях, защото забелязах, че ръката с която държеше кафето си трепереше. – Само посмей да ми припаднеш от притеснения и ще те убия! – отсякох, а той бързо погледна ръката си, явно осъзнал за какво говоря и побърза да остави чашата на масата. Прокара пръсти през косата си и въздъхна уморено. Добре, наистина ми стана гадно за него да го видя в това състояние. Парите наистина носеха само и единствено проблеми. Преди тях, Севар беше непрекъснато усмихнат, а сега, след тях беше нещастен. – От какво толкова се притесняваш? Най-добрите адвокати са при нас.

— Аз ще ти омръзна! – повиши тон, с което искрено ме изненада. – И като ти омръзна какво ще стане?! Оправяй се сам. А аз не мога. Нямам завършен дванайсти клас, единственото което мога да сметна е две плюс две и очакваш от мен да управлявам такива неща? Баща ти ме ненавижда поради някаква причина, нищо, че нищо не съм му направил, което означава, че може да настрои хората си срещу мен и да остана сам. И какво правя? Ще затъна в дългове, които няма да знам как да изплатя и ще умра в някоя канавка заради това. Всичко опира до теб. Без теб аз умирам. А ти не можеш постоянно да ходиш и да ми спасяваш задника. Ти ще си намериш някой достоен мъж, който да те обича и уважава и аз оставам на заден план. А и не е уместно да поддържаме каквито и да е отношения щом ти... – той замълча и преглътна толкова тежко, че го чух чак аз. – Аз-аз искам да остана сам! – стана рязко и докато успея да кажа каквото и да било, вратата на банята се трясна.