Неустоима жена

15 глава

ЯНИЦА

Умряла ли бях? Не. Ако бях нямаше да чувам шибаната досадна аларма, която исках да разбия в шибаната стена. Исках да спя още. Завъртях се на другата страна и се завих през глава, сякаш така можех да спра алармата. Отново започнах да се унасям в сън. Алармата сякаш чу мислите ми и спря. Май днес отново щях да закъснея. Беше ми все тая. Бях уморена от снощния кратък спор с баща ми. Беше кратък, защото трябвало да затваря. Как ли пък не? Просто не искаше да слуша как мърморех за решението му, относно това, че трябваше известно време да живея в апартамента на Янис. О, да! Бях в апартамента му, който баща ми му беше дал, в замяна на това да си върши работата. Отделно от това му плащаше и заплата.

— Яни. – усетих докосване по ръката си през плата на олекотената завивка. – Ще се задушиш, момиче. – гласът му беше развеселен, можех да си представя как се усмихваше. Издърпа завивката надолу, колкото да открие лицето ми. Поех дълбоко дъх, но не отворих очи. – Хайде ставай, иначе ще закъснееш.

— Остави ме да спя! – измрънках сънено и направих опит да го ударя, но единственото, което направих беше да ударя въздуха.

— Няма такива. Трябва да ставаш. Баща ти ми даде ясни инструкции да бъдеш на работа на време и да те прибирам след като приключиш. – това ме издразни.

— А баща ми не ти ли даде инструкции да ми бършеш дупето след като съм си свършила работата? – едва си разбирах думите.

Усетих нещо странно по краката си. Нещо като... малки лапички. Оле, кучето на Янис! Най-сладкото нещо на света, най-хубавата плюшена играчка!

— Аааа, момче, долу! – скастри го веднага и бях сигурна, че щеше да го махне, но успях да му хвана ръката и да го спра.

— Неее, остави го. Сладурче е. – завъртях се по гръб и погледнах между краката си, където беше и сладката малка немска овчарка. Гледаше ме с големите си кафяви очи, а пухкавата му опашка се мяташе отзад ожесточено. – Ела тук, малко сладко кученце! – протегнах ръце към него и то побърза да дойде и да започне да ги ближе.

— Трябва да се оправяш. – напомни ми Янис, а аз го изгледах с досада.

— Нали баща ми не е в града? От къде ще разбере, че не съм била на работа на време? Стига си се панирал и ти. Успокой топката и се отпусни. – надигнах се в седнало положение и придърпах сатенения ми розов потник надолу.