Неустоима жена

23 глава

ЯНИЦА

— Боже, боже, закъснявам! Ужасно, страшно много закъснявам! – мърморех пред огледалото, докато си слагах очната линия. – И какво? Те са свикнали да ме чакат. Оле, обувки?! Какво ще обуя? – измрънках още пред огледалото. – Моля, те не се размазвай! Бъди перфектно! – помолих се, докато привършвах очната си линия на другото си око. Винаги ставаха различни, но този път... – Мамка му, перфектно! – ахнах сама на себе си.

— Красива си, секси си, бомба си, ама закъсняваш! – гласът на Янис ме стресна и за малко да хвърля тубичката с очна линия.

— Ще ми докараш инфаркт! Престани да се появяваш изневиделица. – казах му, опитвайки се да бъда строга, но не ми се получи. – Ааааа, спирала не съм си сложила!

— Яни, ти престани. – Янис хвана ръката ми, която беше на път да грабне спиралата, която ми беше страшно необходима, но той ме придърпа към него, докато не опрях напълно тялото му. Кожата ми отново настръхна при този допир с тялото му. Караше ме да се чувствам толкова жива. Свободната му ръка се понесе към лицето ми, за да прибере паднал кичур от кестенявата ми коса пред лицето, зад ухото. Бавно, нежно и съвсем обикновено действие, което ме караше да пърхам с мигли срещу него. – Красива си. Има ли повод днес да се издокараш чак толкова? – попита бавно прокарвайки ръка по оголеното ми перфектно епилирано и стегнато бедро.

Бях избрала днес да бъда с къса до средата на бедрата ми черна кожена пола, в която беше запасана кървавочервена блуза с дълбоко деколте, което показваше малко от цепката ми. Бях си сложила един черен колан на Louis Vuitton като аксесоар. Също бях заложила на дълги обеци от бели камъни Сваровски и на дълго колие също с камъни Сваровски. Въпреки, че закъснявах, това не означаваше, че нямаше да отида в лош вид. Косата си я бях накъдрила леко в краищата, а гримът ми този път беше малко по-пресилен. Дори и аз не знаех защо. Просто така ми харесваше.

— Н-не. – заекнах по необяснима причина. – Просто... не знам. Исках да се облека така.

— Ти си просто неземно красива. – направи ми пореден коментар и леко и нежно прокара пръст по бузата ми. – И колкото и да искам да седя и да се наслаждавам на красотата ти, трябва да вървим.

— Обувки! Нямам какво да обуя! – вдигнах единия си бос крак, а Янис рязко отстъпи назад, сякаш щях да му направя нещо. – Какво?