21 глава

2.9K 130 36
                                    

— Аз трябва да оправям бакиите на всички. – измрънках под носа си, докато преглеждах последните объркано документи.

— Госпожице Михалева, трябва да се разпишете тук. – един човек от асистентите на баща ми ми подаде някакви документи. – Просто един подпис, нищо повече. – отвърна леко притеснено, явно заради начина по който го изгледах.

— Дай тука! – измрънках и взех листите.

Преди това, разбира се, че ги прегледах. Бях свикнала с такива глупости. Веднъж почти ме бяха измамили, но тогава беше баща ми, да ме накара да прочета написаното с дребен шрифт. Както правех и сега. Щом установих, че абсолютно всичко беше наред, сложих подписа си и връчих документите на човека, който ми ги беше дал. Продължих с дейността си, когато телефона ми извъня.

— Кой пък сегааа?! – измрънках и взех телефона си. Вдигнах без да гледам кой ми звънеше, защото имах да свърша още много работа и нямах никакво време за губене. – Ало? – казах рязко в слушлката.

— Яница... – гласът на Севар беше далечен, дори отнесен.

— Какво има? Добре ли си? Звучиш ми... не знам, странно? – говорех бързо, докато фучах из офиса и преглеждах поредните документи.

— А-аз... знам, че баща ти... има такова... ъъъъ...

— Кантора, да. Какво за това? – попитах го.

— Имам... малко дългове. Иииии... неща, които... не знам, не разбирам. – измрънка, а аз се спрях за момент и погледнах към Янис, който седеше и стриктно следеше разговора ми със Севар.

— Говори направо. – накарах го да говори, защото започваше и да пелтечи. – Успокой се и ми обясни какво се е случило.

— А-аз... не знам, разбираш ли? Отидох да изтегля пари и като си взех бележката да видя колко пари ми остават... не знам, пише... прекалено много цифри. Час след като изтеглих парите и се върнах в апартамента си, в пощата си имах писмо в което пише, че имам да плащам някакви дългове... над два милиона лева. А аз нищо не съм направил! Плащам дълговете на дискотеката редовно. Няма от къде да ги натрупам... пък и тези пари... аз... трябва ми адвокат!

— Успокой се и дишай. – инструктирах го, щом чух тежкото му дишане. – Ще ти уредя среща с най-добрият ни адвокат. Ще разберем какво става. Само спокойно, става ли?

Неустоима женаOù les histoires vivent. Découvrez maintenant