Неустоима жена

1 глава

Обичах да бъда на дискотека. Обичах шумните места и партита. Обичах да се раздавам. Обичах мъжкото внимание. Може би това не беше най-нормалното за жена на двайсет и осем години, тей като на моята възраст, жените вече имаха деца, идеалният съпруг, живот и така нататък. Аз обаче бях друга история. Не исках потомство, не исках да се омъжвам, не исках сериозен приятел. Исках да живея живота на макс. Да живея така, сякаш беше последният ми ден. Това беше моето мото. Живей за мига. Е, определено не бях достатъчно луда, за да скоча с бънджи, но за всичко останало - определено бях. Обичах аз да си набелязвам мъжете, с които щях да преспя. Мразех те да ме избират. Така се чувствах като някаква кукла, която трябваше просто да си харесат, пък и беше прекалено лесно така. Аз обичах предизвикателствата. Аз самата бях истинско предизвикателство.

Спрях за малко да танцувам и се отнесох към бара за едно зареждащо питие. Барманът не беше за изпускане, но окото ми беше набелязало и други интересни мъжки индивиди, които определено ми правеха силно впечатление. И сега сигурно ще ми кажете "ти си луда, прибирай се у вас и си намери мъж!". Ами, всъщност не исках. Чувствах се добре по клубовете, по местата където във въздуха се носеха най-различни миризми, които вече не ми правеха толкова голямо впечатление, колкото в началото. Гледах танцьорките на пилони и това страшно много ми харесваше. Винаги съм искала да се кача да танцувам на пилон, но смелостта не ми достигаше.

Барманът плъзна поредната чаша с водка и сок от вишни към мен на едно малко шотче, което побързах да врътна. Бях свикнала на всякакви напитки. Това за мен беше нищо, беше просто за загрявка.

— Хей, сладурано, май добре се забавляваш тука? – един едър мъж, не особено привлекателен седна на стола до моя, но аз все пак го погледнах с онази моя мръснишка усмивка и врътнах палаво очички покрай него.

— Много! – признах крещейки, за да надвикам музиката.

— А какво ще кажеш само двамата да се позабавляваме? – той се усмихна, показвайки не толкова правите си зъби, а аз се подместих малко назад и поклатих отрицателно глава.

— Още нямам настроение за това. – наистина беше така, пък и дори да имах - определено нямаше да си легна с него, колкото и пияна да бях.

Имах вкус за мъжете и този тук определено не си пасваше. Имаше малко бирено коремче, беше обръснат почти нула номер и имаше тъмни очи, както и противно лице. Както казах - дори и мъртво пияна нямаше да си легна с този. Но той изглежда беше нахален като муха и нямаше да се откаже толкова лесно. Но имаше една подробност.