Неустоима жена

40 глава

Деня ми беше започнал по уникален начин, нищо, че сега не си чувствах краката и ходех точно като прясно изчукана, но пък за сметка на това усмивката ми не слизаше от лицето. Виждах и усмивката на Севар щом се загледаше в походката ми. Гордееше се, копелето! Беше изявил желание днес да се погрижи за Сия и постоянно беше из ръцете му. Не искаше да я пусне да обикаля наоколо, просто я държеше в обятията си и я целуваше и развеселяваше. Бяха толкова сладки заедно. Винаги бях знаела, че Севар щеше да бъде перфктния баща.

— Остави я на столчето, за да я нахраним. – казах му, докато ѝ обърквах попарата, която ѝ бях направила. Направо я обожаваше. Погледнах към тях и видях как Севар си я гушкаше и определено нямаше намерения да я пусне. Даже ме гледаше тъжно, докато Сия седеше и се смееше в ръцете му. – Севар, казах нещо!

— Ама... нужно ли е? – о, за толкова дълго време беше станал направо несравним актьор. Изгледах го с най-лошия си поглед, а той вдигна едната си ръка сякаш се предава и се запъти към столчето. – Добре де, добре. Само спокойно. – каза и остави Сия в столчето ѝ, а тя веднага започна да мрънка нещо на бебешки, защото знаеше, че храната идваше всеки момент. – Може ли аз да я нахраня? – попита ме и ме погледна с влажен поглед.

Господи, дори уличните котки не можеха да извадят такъв поглед, когато видеха, че имаш храна в ръцете. Колкото и да ми беше забавно да го гледам така, все пак му връчих купичката с лъжичката в нея и той се ухили широко, разкривайки двете си трапчинки, които също адски много ми липсваха. Придърпах си един стол и седнах край тях.

— Скоро прави една годинка. И нито е проходила, нито е проговорила. Все си мрънка нещо на бебешки и лази. – оплаках се на Севар, докато го наблюдавах как внимателно я хранеше.

— Сигурно още не ѝ е дошло нейното време. Искам да си спокойна. Всичко ще се нареди. Знам, че ще се. – каза ми окуражително и погледна към мен.

Сякаш, щом той го каза и аз го повярвах. Как беше възможно да бъде толкова спокоен и уверен в себе си?

— Като бяхме в банята, ти каза нещо за София. – припомних му, тъй като тогава въобще не ми се занимаваше с това да го питам какво имаше в предвид тогава.

— Ами... – видимо се притесни от тези мои думи. – Установил съм се в София. Там ми е офиса, там ми е къщата, там ми е почти всичко. Без теб и Сия. Искам да дойдете и да го запълним. Да бъдем едно щастливо семейство. Пък и съм сигурен, че там ще имаме много повече възможности. Аз все още се развивам в доста сериозен мащаб и желая да продължа да се развивам. Но... ако ти не искаш... ще те разбера.