17 глава

3.3K 135 12
                                    

Приготвяйте светената вода 🔞🥵🔥. Яница не си губи времето 😁

ЯНИЦА

Бях щастлива. Щом най-накрая бях убедила Янис да спи с мен, вече не го виждах толкова интересен, колкото преди. Вече ми беше все тая за секса с него. Можехме отново да продължим да бъдем "профисионалисти" и да се правим, че нищо не се беше случило. На другият ден ходих на фитнес (където очаквах да видя Севар, но за жалост него го нямаше) и след това започнах да обикалям по магазините. Трябваше да разпусна малко. Още снощи бях пратила снимките в конкурса, в който участвах със снимките на Севар и можех да кажа, че все пак имах конкуренция. Малка, но имах. Въпреки това вярвах, че победата щеше да бъде моя. Винаги печелех. Нямаше как иначе.

Реших да посетя дискотеката на Севар, която едва сега започваше да отваря врати и нямаше никого. Видях само на Севар приятеля, който ме огледа отгоре до долу, но нищо не ми каза. Влязох си в дискотеката така, сякаш си бях у нас. Бях оставила чантите с покупките в колата, за да не ги мъкна навсякъде с мен. Успях да се оттърва от Янис, но знаех, че не беше за дълго и много скоро щеше да се домъкне тук, за да ми каже, че трябва да си ходим. А аз не исках. По някаква причина исках да се видя със Севар. Настаних се на бара и си поръчах само чаша вода, защото нямах намерения да пия все още. Може и да бях луда, но си имах граници, които не си ползволявах да прекрачвам. Бармана не беше лош, но не можех да кажа, че беше нещо особено. Тъмноок висок нацепен мъж, с късо подстригана коса като на войник. Беше облечен в черна тениска и някакви тъмносини дънки. Имаше чаровна усмивка и поддържаше лицето си напълно гладко, без никаква брада. Явно, за да може да се вижда трапчинката му. Беше по-малък от мен, личеше му.

— Ти си момичето на Севар, а? – попита ме, а аз само кимнах и отпих от водата си. – Днес той няма да е тук.

— Ще дойде. – бях уверена в думите си, защото макар и да познавах Севар от седмица, знаех, че заради мен щеше да дойде.

— Мммм, не, няма. – той също беше уверен.

— И защо мислиш така? – поинтересувах се и се облегнах на бар плота, за да видя как хубаво се разсея от дълбокото ми деколте, което оставяше доста от циците ми на показ.

Харесваше ми това как мъжете губеха ума и дума при вида на цици.

— Защото той се приготвя за участие. Ииии, не мисля, че би си позволил да си губи времето с курва. – щом ми каза това, само повдигнах вежда и се усмихнах половинчато.

Неустоима женаTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang