Неустоима жена

14 глава

Едва когато минахме Дунав мост, Янис се опита на няколко пъти да ме подпита за Севар. Беше ми оставил време за размисъл, за което му благодаря. Той определено ме разбираше и осъзнаваше, че не ми беше особено приятно да бъда преследвана от хората на баща ми, които беше наел за мен. Дори веднъж Янис призна това за досадно и дори плашещо. Но с времето се свикваше. Янис отговаряше известно време и за безопасността на майка ми, но почти винаги отговаряше за моята. Двамата се разбирахме добре и не беше като да имахме някакви конфликти. Янис изглеждаше като мъж, който обичаше работата си. Толкова беше отдаден, че го шегувах, че така никога нямаше да си намери жена.

— Някакъв проблем ли има, че баща ми те е накарал така да ме търсиш? – попитах бодигарда си и зеленият му поглед попадна в огледалото за задно виждане, за да ме удостои с внимание.

— Първо ти ми кажи, Яни. Едното за сметка на другото. – знаеше как да върти номерата, знаех също така, че трябваше да му кажа, колкото и да не исках.

— Ами... нали знаеш какво правят мъж и жена, когато се усамотят? Просто имах нужда от това и отидохме на спокойно и уединено местенце. Не искахме никой друг да знае къде бяхме, за да не ни прекъснат. Затова и звука на телефоните бяха изключени. – признах и руменина се плъзна по бузите ми, заради това, че трябваше да му споделя това нещо.

— Тоест сте правили секс. – отговори спокойно, сякаш обсъждаше времето навън. – Искам да си в безопасност.

— Аз съм. Той не е лошо момче. Във всеки смисъл на думата. Дори охранява клуба си. – приплъзнах се напред и се показах между седалките. – Пък и нали знам да се бия?

— Това момче не ми хареса. Беше арогантно. Извинявам се, но заслужаваш нещо повече, Яни. Това би казал и баща ти, но е друго да го каже страничен наблюдател, още повече, който е мъж. Искам да внимаваш с този тип. – предупреди ме с голяма доза загриженост в гласът си, която не можех да игнорирам.

— Ревнуваш, че друг мъж може да ти вземе работата ли? – пошегувах го, но той не отговори на този въпрос.

— Искам само да знаеш, че може да ми звъниш по всяко време на денонощието ако имаш нужда от помощ. Аз винаги ще ти помогна, независимо в каква ситуация се намираш. – отбягваше въпроса ми.

— Ха, време ти е да си намериш жена! Стига си си предлагал услугите си като безплатно жигуло. Живей щастливо! – посочих го и лека усмивка се настани на устните му. – Някакъв сериозен проблем ли има, че така внезапно... – не продължих, защото той ме разбра.