Неустоима жена

9 глава

— Аз съм тук! Тук съм! – извиках влизайки на бегом в конферентната зала, където вече се бяха събрали всички и обсъждаха разни неща.

Спрях на вратата, за да си поема дъх и да придърпам синята си дънкова пола надолу, както и да оправя сатенената ми бяла риза запасана в нея. Жените ме изгледаха с раздразнение, докато мъжете ме оглеждаха с широки усмивки. Винаги получавах мъжкото внимание и това ми харесваше. Леля ме учеше, мъжете гледаха красивите жени. А аз исках да бъда красива жена. Е, този ден беше дошъл. Всички мъже завъртяха главите си след мен. Знаех, че бях секси, не беше нужно някой мъж да ми го казва. Винаги получавах, когото поискам.

— Яница, влизай! Тъкмо на време си. – кимна шефът ми към празния стол, но в същото време и той беше с голяма усмивка. Значи все пак косата ми не беше толкова зле, колкото си мислех. Оставих чантата си на облегалката на стола и нагласих малкото си колиенце с бяла перла по средата. Точно се съчетаваше със стила ми днес. – Щом всички са тук, нека започнем с обсъждането. Баловете са скоро. Затова бъдете сигурни, че всички от вас ще бъдат извикани, за да бъдат фотографи. Все пак, това ви е работата. – шефът спря за момент, подпря се на неговият стол и погледна към мен. – Още от сега се започват с исканията за фотограф и повечето от поръчителите искат Яница.

— Мен? – попитах наистина изненадана от това.

— Това е невъзможно! – гласът на Дария отново се чу и шумна въздишка се отрони от устните ѝ. – Все тя! – измърмори и размаха ръце.

— Не е хубаво да се завижда, Дария. Би било хубаво ако се учиш от работите ѝ. – всички откликнаха шумно на коментара на шефа.

Аз само се усмихнах широко. Боже, това може би щеше да бъде най-добрият ми ден! Започнах го с оргазъм, предоставен от секси охраната на клуба и го продължавах с още повече късмет. Мамка му, знаех, че късмета рано или късно щеше да ми бие шута, но точно заради това в момента се забавлявах от създалта се ситуация. Да не говорим, че вечерта щях да си изпрося яко чукане от моята секси охрана. Просто прекрасно! Днес явно нямаше да се оплаквам от живота.

— Ъм, господин Савов? – най-тихото и скромно момиче в компанията вдигна ръка и видях как бялата ѝ кожа почервеня.

Бях чувала, че била много срамежлива. Почти никога не бях обръщала внимание на това момиче. Беше вързала русата си коса на висок стегнат кок и два тънки кичура се спускаха пред вече червеното ѝ лице. С големите си кафяви очи малко ми напомняше на кошута. Също имаше малко, крехко и слабо тяло. Може би да беше малко по-ниска от мен. Беше облечена в една кремава блуза със затворено деколте и черни официални панталони. Сега като огледах внимателно всички тук - може би само трима човека в тази зала гледахме да поддържаме вида си.